Снимате едни богати трапези, лъскави барове и се обличате красиво, документирате високия си стандарт безцеремонно. Работите благодарение на елитното си образование, имате опит, говорите чужд език. Гордеете се със себе си и с блясъка си. Демонстрирате го през последен модел дисплеи, оттам се вижда най-добре. Лесно изкарвате парите си, още по-лесно ги харчите. Децата ви растат в сигурност, обличат се добре, сити са, карате ги до частните училища, плащате образованието им, купувате им жилища. Парите, с които разполагате, гарантират бъдещето ви.
Отразявате лъскавата страна на монетата.
Под всяка хвърлена на вятъра монета обаче, с която декларирате стандарта си, стои един обикновен човек, който често обръща поглед към небето.
И този обикновен човек на нещо се надява, затова все нагоре гледа.
Този обикновен човек в нещо вярва, ама не му спори… затова често е отчаян.
Не го питайте за обратната страна на монетата, ще ви приседне черният хайвер, с който храните егото си.
Човекът от обратната страна на монетата, вие ще наречете „беден“. Той скромно ще замълчи пред тази присъда и, повярвайте ми, няма да ви се обиди.
Този човек добре знае кой е.
Той е израснал под нисък покрив, спял е в една стая с братчето и сестричето си, за да може тази единствена стая да бъде добре отоплена през зимата. Дрехите, с които е облечен, вероятно имат малки кръпки, износени от по-голямото дете в семейството. Ходил е до училище с автобус, с прогизнали обувки, единствения зимен чифт, с който разполага.
С първия сняг са идвали и настинките, парите назаем за добър антибиотик. Температурата. Тревогата. Безсънието.
Лишенията, за да има месо и сирене на масата. Нацепените дърва. Непосилните сметки за ток.
Старите учебници. Скъсаните раници. Липсите.
Срамът.
Предварително наведената глава.
От обратната страна на монетата това пише. С кюмюр.
Попитайте детето си дали знае какво е „кюмюр“.
От обратната страна на монетата пише, че няма значение с колко скъпи маратонки е обут някой. Ако един човек тича бързо, той може да тича бързо и бос. И вашето, и неговото дете ще стигнат където трябва, разликата ще бъде в раните по стъпалата.
От обратната страна на монетата, образованието не е елитно, но талантът на тия деца си проличава, без да се налага да плащате за частни уроци на учител, за да ви увери в края на срока, че, видиш ли, детето ви верно има талант.
От обратната страна на монетата, на трапезата има хляб. И сол. И понякога нищо друго. Майките на такива деца знаят как се дели последен залък.
Човекът, който така високомерно гледате, има дом. Той знае как да кърпи скъсана риза и протекъл покрив, и две и двеста знае, само че вашето „двеста“ не го вълнува. Може да разпознае рана в сърцето на приятел и да я зашие – със същите прашни ръце, с които изкарва хляба си.
Вие такива приятели тагвате ли по постовете си?
Човекът, обърнал поглед нагоре, може би няма средства, за да пътува до морето през зимата, но би претърсил морето, ако тръгнете да се давите – защото животът на това го е учил – да плува. Може да ви спаси единствено човек, който познава дъното.
Смел човек. Достоен човек.
Човекът от обратната страна на монетата, вие ще наречете „беден“. Ще го измерите с поглед и няма да го посрещнете по дрехите. Направо ще му затворите вратата под носа.
Той и това ще преживее. Няма да проси нищо от вас.
И когато гледа към небето, в онези моменти, в които Бог раздава надежда, ще я даде на онзи, чиято глава е вдигната достатъчно високо.
Снимах те много, отнесох те с мен
#Айстигаглупости или избирайте умно
Силата на словото
На онзи, който не умее да проси, но има сърце и му стиска да вярва.
Защото и с всичките пари на света няма да си купиш никога… Здраве. Любов. Надежда.
За тях сърце да имаш трябва.
P.S. Текстът не е „анатема“ на успелите. Текстът коментира единствено псевдо-успелите демонстрации на стандарт, както и високомерието. Не отричам високия стандарт, напротив – поддържам го. Не подценявам хората, които живеят скромно, напротив, възхищавам им се.
Текст: Ева Колева
Снимка: Ron Smith – Unsplash
