Росни ми, росни, росице

x

 


„Росни ми, росни, росице,

да ми умиеш лицесо,

че ми изгоре сърцесо.

Че ще да ида, росице,

дену са сбират момине.“

Все си мислех, че като си тръгваш ще вали с години над главата ми. И ще вървя по празни и утъпкани улици. Че птиците ще плачат и ще се блъскат в прозорците неистово. Че ще е мрачно като в скръбен разказ…

Не било така – все същото си е – ден като всеки… Но слънцето по-друго свети като тръгваш…

А сутрин като се събуждаш и ме няма, не спирай да сънуваш още малко… Дори и със отворени очи… Отровени от спомени за утрините тука… Поглеждай косо към часовника, и недей да го закриваш с ръка. Не вдигай ръка срещу времето! Не ти е виновен часовника… Мери със сърцето си. С тоя аршин ако мериш, даже и пътя си да сбърка, даже и часа да изпуснеш, сърцето ти ще те заведе, където е мястото му. По пътищата като стъпваш – стъпвай смело, и не се оглеждай за назад… Назад все е твоето извървяно, а него – не можеш обратно да го открачиш… Търси приказни камъчета, захвърлени случайно от някого… На километри по едно да намираш, бяло такова – като твоето в джоба, все ще се прибереш… Все ще се върнеш, откъдето си тръгнал…

Търси със сърцето си… С него ако търсиш, даже и дълго да вървиш, ще те заведе, където е дома ти… По нощите – като ти е студено… Излизай сам срещу вятъра, гони го, връзвай го здраво в двора си, отпред – пред вратата ти… Да вие и да плаши от далече… Ако вятър и студ ти пазят съня, ако те са ти приятели – никой няма да посмее да пристъпи нощем и да иска да ти навреди…

Пази се… И като ти е много болно, до сърцето като ти стигне… Вдигни си главата… Нагоре гледай – в небето – то е еднакво за всички – под един покрив сме, вярвай ми… А като ти е болно, какъвто и лекар да хванеш – все ще ти излекува раната, но сърцето – то се лекува с обич… Тя, обичта от сърцата на близките, ще те намира – по птиците, по покривите и по добрите думи ще се предава – от уста на уста, от честни ръце на честни ръце, от добро на добро и накрая ще стига до тебе…

Ще ти лекува болката и ще забравяш…  Само си пази добро сърцето, че да я познае и да я прибере!

И по сватбите, по радостите – гледай по белите ризи на хората – там една да е с цъфнало цвете в яката – там иди, попитай… послушай историите на хората… И все някой ще ти разкаже за мене… Ще ме намираш по смеха на момичетата, как се смея някъде далече, ама млъквам и аз – като поразена,когато се сетя…

И мойта усмивка няма да е същата, и мойте очи ще са обърнати – все натам – откъдето си тръгнал…

И на мене ще ми е празно… Ще се събуждам уплашена, ще отивам все до прозореца – луната да гледам – нали е същата… Като тази над тебе. И росата, която облива със сълзите си и двама ни на разсъмване… И ще ти разказвам – все тази история, все с тези думи… Под което и небе да отидеш – аз все тука ще бъда. Усмихната. Със сърцето си намерила сърце. Усмихната, цялата в цъфнали цветя…

Текст: Ева Колева

Снимка: БГНЕС

Вижте още:

Четвъртата песен

Девет живота

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Асиметрична жилетка от вълна и кашмир от ALEXANDER MCQUEEN

Асиметрична жилетка от вълна и кашмир от ALEXANDER MCQUEEN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Малка кожена чанта от CHLOÉ

Малка кожена чанта от CHLOÉ Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Бели боти от MONCLER

Бели боти от MONCLER Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Черно поло с копчета от BALMAIN

Черно поло с копчета от BALMAIN Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Безкрайно синьо като небето…

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ