Според Шекспир животът е сцена и ние всички сме актьори върху нея. Ако се съгласим с него, ще трябва да приемем особеностите на театралното и актьорско майсторство за начин на живот или за нов вид философия на ежедневието, в което няма нищо лошо. Аз лично, съм склонна да приема твърдението му, но с капка съмнение, защото хората не винаги успяват или искат да стъпят в живота като актьори, за да се превърнат в герои и да получат аплодисменти.
Животът сцена ли е или по-скоро нещо като филмова продукция от Холивуд? И ако да, възниква въпросът – да бъдеш или да не бъдеш героят в нея? Именно тук се заформя моят спор със самата мен. Успяваме ли да се превърнем в истински звезди или поне да пишем сценария за собствения си живот? Тези и още поне сто въпроса мога да си задам и пак едва ли ще стигна по-далеч в размишленията си от самия Шекспир.
Остава ми възможността да смятам, че тъй като живеем в по-модерни времена, ще си представям живота като филм, задължително със щастлив край, с поне една мелодраматична любов и една щастлива. Ще си мисля за актьорството като за задължителна професия, както децата мислят за училището. И за да не се налага да чета чужди сценарии, сама ще си пиша репликите, ще си уча хореографията и ще дърпам конците на собствените си постъпки. Това е то модерен театър и живот като на лента. И, за да не съм и аз като онзи второстепенен герой, когото сваляли от сцената преди да е видял развръзката, ще вляза в ролята на живота си и как ще я изиграя само! Ще живея ролята, за която се взима „Оскар“ и ще намеря актьор, за когото да си заслужава да не спирам да се боря с неочаквани развръзки, с престъпници, дракони или… с каквито и да е извънземни същества.
Няма да мигна докато не се изгубя измежду светлините на прожекторите, докато не разбия четвъртата стена… ще се слея с публиката, а след това може би ще намеря нови приятели, а ще загубя двама или трима стари. Ще превръщам филма в театър, театъра в живот, а сцената… сцената ще бъде днешния ден! Денят, в който всъщност се играе по този моят и твоят сценарии, това е тук, сега, не пред невъзможностите, а пред алтернативите. Тук, сега, докато си отпиваш от кафето се играе твоят филм, героят с твоето име днес ще направи нещо добро за някой непознат или ще изпадне в беда, но не се тревожи… Нали всички сме герои, значи ще оцелеем. И всеки ще спечели нещо и всеки ще загуби нещо, за да продължим към следващото действие без да мигнем и да губим време, на сцената, която е света…
Текст: Стефи Стоева
Вижте още:
