Съвсем случайно можеш да спечелиш награда от лотарията… Или да спре да вали пороен дъжд тъкмо, когато излезеш – досущ като по филмите… Или можеш случайно да получиш стая с гледка към морето, за която не си доплатил. Това са все някакви случки или случайности, които считаме за късмет, а и доста ни допадат. Има и по-големи късмети, които обаче трябва да търсим и предизвикваме сами. Те стоят зад ъгъла на улица, по която никога не минаваме или на някой градски площад скрити между многото хора… Или в кафене, което никога не посещаваме. Има възможности, които за да уловим, излизаме от собственото си калъпче и се озоваваме в центъра на нечие друго. И тъй като ние сме социални същества, съществува нещо, което пребори всичко останало от бита ни и излезе победител в ежедневието, а цивилизацията му даде гръмкото име Комуникация. Благодарение на тази социална „хрумка” успяваме да осъществим едни от най-интересните възможности, на които попадаме – случайните срещи.
В живота случайните срещи са много или малко. Понякога ги избягваме, а понякога ги предизвикваме с постъпките си. Но винаги, абсолютно винаги, именно случайни срещи променят живота ни.
За да забележите случайните срещи трябва да сте много наблюдателни или поне, както казва майка ми „да си отваряте очите на четири”. Обикновено те се случват, когато сте се примирили с нещо настоящо или в хороскопа ви не пише, че ще се срещнете с нов човек. И тъй като аз не вярвам на хороскопи и не вярвам в „стоенето пред телевизора” , винаги решавам да изляза.
Съдбовните случайни срещи ни карат да комуникираме с нови хора, да откриваме нови приятелства и покрай всички малки открития – откриваме себе си. Комуникацията с нови хора облагородява характерите ни и допринася за нахлуването на нови гледни точки в мирогледа ни.
За това никога не бягам от случайностите и от срещите по никое време. Не е задължително да си стоя у дома, когато навън вали, защото хората понякога се срещат под дъжда и заедно се скриват под козирката на най-близкото кафе.
От случайните срещи се раждат приятелства, които траят с години. Случайните срещи са описвани в книги, където без тях нямаше да има развръзка нито за главните герои, нито пък ние щяхме да получим наслада от прочетеното. Така, че бъдете част от развръзката на своя живот и не пропускайте случайните моменти и срещи, защото няма как да срещнете непознатите герои от следващата глава ако не сте част от действието на романа.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Октомври, който е дъждовен, но…ми е приятел!
