Веднъж най-добрата ми приятелка се обиди, защото казах, че бракът е нещо като сделка между двама души и, че не е задължително условие за доказване на любовта. Порицах хората, които го правят, а тя порица мен, защото бях една от бъдещите ѝ шаферки. Два месеца след като заявих своята твърда позиция за не-необходимостта от сватба, приятелката ми стъпи на пътеката в гражданското, която води към заветния документ и фразата „заживели щастливо до края на живота си”.
Днес вече съм оборила собствените си предразсъдъци за тази традиция и искам да благодаря на нея, която ме убеди, че да се омъжиш е нещо нормално. То е събитие, което ще промени живота ти в рамките на един ден и ще променя значението на този ден всяка следваща година…и всички останали дни. И няма нищо по-хубаво от това да имаме поводи за празници, които да се повтарят ежегодно, както любимите рождени дни.
Приятелката ми се омъжи в бяла рокля, почти като на Пепеляшка, само че по-хубава! Аз си мислех, че може да облече нещо друго, като сватбен костюм например – добре, че не ме послуша! Съпругът ѝ беше с костюм, така че тоалетите може би щяха да се дублират до известна степен или гостите щяха да приемат ситуацията като борба за надмощие по отношение на това кой ще бъде мъжът вкъщи.
Приятелката ми се омъжи в известен ресторант, а аз и казвах да го направи на открито с редуциран състав на гостите. Нещо като пикник или градинско парти, или в някой бар на плажа. Тя ми отговори, че идеите ми могат да доведат до редуцирането на списъка с гости с един брой и това да съм аз. И добре, че не ме послуша, защото в деня на сватбата валеше, но пък имаше дъга, а хубавото на ресторанта е, че можеш да носиш високи токове.
Дадох на приятелката си още няколко безполезни съвета, а тя реши, че са безумни и направи точно обратното на тях. Това ме постави в редиците на преуспелите шаферки, защото подтиквах булката към вземане на най-правилните решения по нестандартен начин. Сватбата беше приказна, снимките са поставени в рамки в домовете ни, а моите представи за сватбения ден вече са поставени в рамките на нормалното, което всъщност е хубаво.
След една година семеен живот, тя продължава да се радва на този ден, на уюта и женските си мечти, а аз се научих, че традициите са си традиции и не можем да се опитваме да ги променяме изцяло само защото твърдим, че не сме традиционалисти. И между другото, аз хванах букета и още си го пазя, нищо че не се омъжих за тази една година. Утре ще празнуваме първата годишнина от сватбата, този път по моя начин – отиваме към някой бар на плажа, защото понякога традициите не са това, което бяха, а приятелите си остават, нали така!
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Nyana Stoica – Unsplash
Вижте още:
