View this post on Instagram
Бяхме на по 18. Балът ни приближаваше, а една от съученичките ни бавно се топеше. Толкова бавно, че не успяхме на време да усетим прокрадващата се сянка на тревога, залисани в класни, контролни, матури и оценки. До големия ден роклята трудно се крепеше на свръхкрехките ѝ рамене. От пълничко момиче се бе смалила до бледа порцеланова кукла. Всичко в нея, от душата до очите, крещеше: “Чупливо!”. И все пак си мислехме, че и това ще приключи след пищния празник. Ще отмине притеснението по кандидатстването в университет, ще отшуми и стресът от раздялата със съучениците, с които си делял дните и чина си в продължение на 5 години.
Не знаехме, че страшното за нашата порцеланова кукла тепърва започва. Защото и родителите ѝ явно гадаели, както ние, как и кога всичко ще свърши. До деня, в който тя не успяла да стане от леглото си. Силите ѝ я напускали заедно с десетките изтрити килограми. И започнала битката. Неуспешно лечение в чужбина, много сълзи, молитви и страхове. И втора битка тук, у дома. Която била решаваща: “Или се бориш със зъби и нокти за живота си, или го губиш… скоро”. И борбата била жестока – за всяка хапка и с всеки демон, дълго расъл в нея. Но започнали и малките, несигурни още победи. И много месеци по-късно един живот разцъфнал наново.
За съжаление други около нея не успели да се преборят. И изтлели пред очите на съсипаните си родители.
До онзи период за мен анорексията беше статистика. Виждах тревожни семейства по телевизията, слушах разкази и четях статии със стряскащи цифри за засегнатите, които с всяка година дяволски се покачваха. Но ето че тази нова “проказа” се изпречи пред очите ми и не спря да го прави през следващите десет години.
Наскоро научих за “Живот на килограм” – смел проект за превенция на хранителните разстройства сред учениците от 12 до 18 години, който се случва вече почти две години в над 20 училища, с над 1800 деца в София и страната. Напълно безвъзмездно. И докато си мечтая какво можеше да бъде, ако такива инициативи съществуваха, докато и аз бях в гимназия, в мен се задейства камбанката – нека да помогнем за повече гласност на този проект. Зад него стоят Милена Ташкова и София Фердинандова – психотерапевти и обучители с близо 20-годишен опит. Помагат им още четирима висококвалифицирани психолози, администратор и няколко доброволци.
Според последната официална статистика за България над 200 000 млади момичета в страната страдат от анорексия и булимия. Действителният брой надвишава тази плашеща цифра.
От септември 2017-а “Живот на килограм” участва с над 200 други проекта в “Промяната”, най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и фондация Reach for Change. В момента проектът е сред петте финалисти и се бори в онлайн гласуването за последния кръг на надпреварата. “Живот на килограм” е първата програма, отдадена на превенцията – да не се стига до симптома и до болестта. Да ги изпратим заедно в челната тройка: https://nova.bg/promyanata/zhivot-na-kilogram. Така ги приближаваме до наградата на стойност 30 000 лева, които ще им помогнат да разгънат дейността си и да създадат терапевтична програма, която ще даде шанс за лечение на страдащи от хранителни разстройства.
Ние ще ги подкрепим!
Текст: Александра Тошева
Снимка: Instagram
