Тези номера – техните… Те не се описват в предварителните програми на представленията.
Тук понятия като „черешката на тортата” и „върха на…” не важат.
При тези жени границите на човешките възможности са променлива величина. Променлива – обикновено във вертикална посока.
Те всички са една зодия. Зодия „опасност”. Различават се от останалите само по това че… ходят изправени и гледат в очите – при всички положения. Каквото и да има кажеш, както и да ги зашлевиш, те гледат в очите. Отместват погледа си, само ако са разплакани.
Приемат критиката, както и славата – безразлично. Те не искат да са известни. Не обичат букети и фотосесии. Крият се. Крият се за спорта… Крият се, за да репетират, за да тренират – каквото кажете. Но тези жени се срещат трудно, затова все ги обвиняват, че са потайни.
Крият се в общоприетите разбирания. И не можеш да ги разпознаеш, докато не ги видиш да обичат някого.
За грим, вместо червило, използват усмивка – обикновено искрена. Но, като всички останали, прикриват понякога безсънието си със слънчеви очила. И те, като всички останали, плачат, но с арогантност трудно можеш да ги разплачеш. По-скоро с лицемерие. С малодушие.
И те, като всички останали, се смеят, радват се. Но трудно можеш да ги зарадваш с подарък. По-скоро ще се трогнат от… жест.
И те, като всички останали, имат недостатъци, но, за разлика от повечето, ги признават.
Къде да ги откриете… Не. Не в театъра…
В цирка, естествено!
Защото, нали в цирка ходят по въже – умеят да пазят равновесие, стъпили на пръсти във въздуха.
Не е ли същото, когато застанеш пред човека, когото обичаш, и напред – по въжето да те води само сляпата вяра, че можеш да сe справиш с това – с невъзможното. Че можеш да издържиш на такава безумна любов, абсурдна! С обичта не на инат, а по инстинкт? Не е ли същото?
Не е ли същото, когато знаеш, че ако за миг се разколебаеш, ще срещнеш у останалите само укор – „защо си причиняваш това – остави – не си заслужава!”?
И едното колебание – за да чуеш мнението на хората, може да те извади от увереността ти. Една грешна стъпка, едно подхлъзване… И си долу – на земята… При хората. Няма страшно – долу, над публиката има мрежи, които ще те хванат на няколко метра преди арената. И всичко това – защото повечето хора се страхуват от високо. Страхуват се да обичат. Особено ако от тази любов ще се окажат във въздуха – горе. На въжетата. Без почва под краката.
Затова цирковите актриси обичат аплодисментите – те заглушават гласа в главите им, който преди всеки скок крещи „Откажи се, ще се нараниш!”
Затова цирковите актриси признават не светлината на фотоапарата, а светлината на прожектора, защото ги заслепява – за да не гледат надолу.
Не че нямат инстинкт за самосъхранение, имат. Но го ползват за да се пазят от рани. Не от травми.
Изпълняват винаги най-опасния номер – обичат с цялото си сърце. И то само мъже по-силни от тях.
Защото, за да се откъснеш, когато скачаш, трябва да си сигурен, че от другата страна, ще те хванат по-силни ръце. Трябва да си убеден, че не си сам. Че имаш партньор. Че той е не само по силен, но и по-смел, за да ти позволи да скочиш. Да е уверен, че ще е на точното място – в точната секунда, за да те хване – и то във въздуха! Дяволски танц. И не, че трябва да си дявол, но… не е за всеки!
Та представете си ги тези жени от цирка. И после само си помислете какъв мъж трябва да си, за да те обикне такава жена.
Да – те обичат трудните и тежките характери. Харесват недостъпния и студен поглед, привлича ги мълчанието – защото знаят как и кога да го нарушат. Веднъж научили се кога да замълчават, жените от цирка знаят кога да говорят и какво да кажат. Знаят, че зад стената, която обичат се крие нещо, което не могат да овладеят. Не се и стараят. Те просто обичат стената! За разлика от многобройните други, опитали се да я разбият…
И ако се чудите защо имат тези опасни за живота умения – да ходиш по въже, да обичаш от опасна височина, то, нека ви кажа, че жените от цирка са рядък вид.
При тях няма отговор на въпроса „защо?”.
Те не просто се чувстват добре във въздуха… Те там се чувстват в кожата си! Там са щастливи!
Омагьосани са от усещането, че се е появил някой, който е успял да ги отдели от земята, да ги изпрати във въздуха и да ги държи здраво горе. За постоянно!
Че има някой, който е по-силен.
И този някой не диктува стъпките по въжето… Някой, който е усещането за антигравитация.
Той дава посоката – нагоре.
И не, че не може да те изпусне – и това се случва.
Но нито една истинска циркова актриса не мисли за това.
Никой не мисли за падането, когато е вече във въздуха – мисли се преди това.
Страха е преди скока, и трябва да знаеш от къде скачаш.
P.S. Ние, цирковите актриси, познаваме височината, познаваме и страха. И пак скачаме!
Текст: Ева Колева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Има два вида жени – такива, които пътуват, и всички останали
Новото лице на суетата: Суетните жени са умни и красиви
Порасналата Червена Шапчица – героинята в модерен вариант
