С Ирмена Чичикова си говорим за София Филм Фест 2025 и по-точно за двата нови филма, в които тя участва – „Черното море“ и „Звезда“. Към нас се присъединяват режисьорите на българо-американската продукция „Черното море“ – Кристал Мозел и атрактивният Дерек Б. Хардън. Дерек заедно с Ирмена са в главните роли. Независимо кино, заради което си казваш „Да! Ето това е!“.
Говорим си с Ирмена и за мода, разбира се, и как облеклото на една героиня е неизменна част от цялостния образ.
Киното е магия и ето още едно доказателство за това. След като изгледах трейлъра на „Черното море“, с радост си спомних, че съм била на снимачната площадка. Случайно. През август 2023 г. в Созопол. Тогава не знаех какво снима този екип – филм или реклама, приличаше на импровизация. Оказва се, че точно така е сниман филмът – с идея, но без сценарий. „Това е от онези магически проекти, които се случват благодарение на общата енергия, отдаденост и обич в екипа“, казва Ирмена.
Ирмена, разкажи ни малко повече за героините си в „Черното море“ и в „Звезда“.
Ирмена: Героинята ми в „Черното море“ се казва Ина и има своя пътническа агенция – момиче от Созопол, което е прекарало целия си живот на морето, но по някакъв начин е дистанцирана от него, докато не се появява Калид и не преобръща представите й за света.
Героинята ми в „Звезда“ се казва Виктория и държи собствена галерия. Леко сурова, еманципирана жена, която открива истинско предизвикателство в отношенията си с персонажа на Звезда.
Интересно е как и двете роли са на жени, които владеят живота си, работата си, себе си дори – докато не срещат хора, които абсолютно разклащат устоите им и ги променят за добро.
Как се подготви за тези роли? Имаше ли сцена, която ти показа нова страна от самата теб?
Ирмена: Подготовката ми и за двете беше доста различна. В „Звезда“ имахме сценарий, който следвахме, но и променяхме заедно с режисьора Камен Стоянов и главната актриса Елена Замяркова, за да бъдат нашите взаимоотношения максимално достоверни. За мен беше важно да усетя какъв човек би била една жена на изкуството – която не го създава, но е негов откривател и има нюх как да го продаде.
Процесът на „Черното море“ е един от най-любимите в работата ми досега, защото заляга изцяло върху импровизацията. Създадохме филма по време на стачките на сценаристите в САЩ и нямахме никакъв физически сценарий, само основна плаваща идея, която Кристал, Дерек и Изабела разработваха. Това е от онези магически проекти, които се случват благодарение на общата енергия, отдаденост и обич в екипа. От самото начало, в което нашата продуцентка Изабела Ценкова ме покани да се включа, през първите ми зуум срещи с режисьорите Кристал Мозел и Дерек Б. Хардън, до т.нар. chemistry meeting, за да се усетим с Дерек като партньори – целият процес беше невероятно освобождаващ и градивен.
След американските фестивали и премиерата в Ню Йорк, ето че дойде време и за българската премиера на „Черното море“. Филмът е част от програмата на София Филм Фест. Как се чувствате?
Дерек: Това е най-великото чувство, което съм изпитвал в живота си. И бих искал да продължа да изследвам цяла Източна Европа с моето кино.
Кристал: Вълнувам се.
„Черното море“ изследва теми като културни сблъсъци и идентичност. Какво ще открие българската публика в тази история освен познатите локации и езика?
Ирмена: Филмът носи в себе си една лекота на живеенето, която не се среща напоследък в българското кино толкова, колкото ми се иска. И също особена нежност към самия Созопол и неговите хора, към Българското Черноморие изобщо. Невероятно е колко различен може да бъде светогледът на хората към местата, които обитават, спрямо онзи, който идва от чуждото око на пришълеца.
Всъщност теми тук са и мечтите, резките завои на живота, оцеляването, любовта… Трейлърът кара зрителя да се усмихва, но не е само това, нали?
Ирмена: Има истинска човечност и много хумор в тази история и това покорява зрителя от самото ѝ начало. Но и много деликатна романтика, която пронизва целия филм и те води до самия му край, почти като негов участник. Отдавна не ми се е случвало публиката да реагира толкова автентично и освободено на филм, в който участвам. И да бъде толкова вдъхновена и щастлива след това. „Черното море“ за мен е истински жизнеутвърждаващ филм.
Какво е общото между Бруклин и Созопол?
Дерек: Общото между Бруклин и Созопол е атмосферата на малкия град. Всички се познават и са израснали заедно. Созопол има това усещане за общност… както и Бруклин.
Кристал: И Бруклин, и Созопол имат силна артистична общност.
Как чужденецът, непознатият става част от общността? Може би с неговата автентичност, свободен дух, откритост или процесът все пак е двустранен?
Дерек: Двустранен процес е… Бях отворен, както и Созопол. Това е перфектната комбинация за заедност и опознаване на непознато място. Така че определено да бъдеш автентичен и със свободен дух, си е страхотно парче от пъзела да станеш част от общност.
Какво ви мотивира за вашите проекти?
Дерек: Всичко отвъд абсурда.
Кристал: Хората.
Какво е мястото и предназначението на независимото кино днес и в бъдеще?
Дерек: Независимото кино е „вътрешното дете“ на режисьорите. Вътрешното дете не може да бъде спряно.
Кристал: Независимото кино трябва да продължи. Благодарение на нагласата на Източна Европа има надежда за бъдещето.
Ирмена, „Звезда“ засяга темата за изолацията и влиянието на славата. Докъде един артист може да стигне в търсенето на признание?
Ирмена: В света, в който живеем границите между позволено и непозволено са все по-размити. Не толкова стремежът към признание, колкото към известност сякаш взима превес, и това е плашещо. Струва ми се, че първо и единствено трябва да търсим удовлетворението от това, което правим в себе си, вместо да се губим в одобрението на околните. Но да бъдеш артист, в която и да е сфера, изисква много труд и воля, така че поощрението на света винаги помага.
В „Звезда“ ти си облечена изцяло от дизайнерите на Иван Асен 22. Как се стигна до този избор? Как се чувстваше в тези дрехи?
Ирмена: Беше много интуитивно мое предложение към нашия режисьор, което за щастие той прие радушно. Подкрепям съвременната българска мода вече 15 години благодарение на партньорството и приятелството си с Нели Митева, основател на Иван Асен 22. За мен беше съвсем естествено тази героиня, която представлява определен тип съсловие и среда, да бъде облечена изцяло в дизайнерски дрехи с характер. Дрехи, които не можеш да намериш в мола. Нашият костюмограф Мариета Спасова съвместно с Нели Митева избра сетовете от шоурума и ги комбинирахме подходящо с базови дрехи, които да допълнят визията. Да бъда облечена по този начин, ми помогна страшно много да изградя образа на Виктория.
Как виждаш българския дизайн и от какво зависи лично за теб съзнателният избор да го носиш?
Ирмена: За мен дрехата винаги е имала значение и символика. Как заявяваш себе си пред света. Какво разкриваш и какво криеш, как се чувстваш дори. Обожавам да нося дрехите на дизайнерите от Иван Асен 22, защото ми позволяват да давам воля на артистичната си природа безкомпромисно и с въображение, позволяват ми да експериментирам. И също така съм щастлива, когато ги нося на международни форуми и фестивали, и получавам комплименти и възхита от тях. Чувството да кажеш, че носиш дреха, създадена от български дизайнер (понякога дори студенти!), е незаменимо.
Как определяш своя стил?
Ирмена: Подвижен. В непрекъсната трансформация на визията. Малко повече tomboy в момента, с деконструкция на женствеността.
Има ли женски образ в киното, който те е вдъхновил силно като актриса?
Ирмена: Пораснах с филмите на Уинона Райдър и тя завинаги си остава актрисата, която съм гледала и съм си представяла, че искам да бъда. От българските актриси вдъхновението за мен е Невена Коканова.
Какъв съвет би дала на момичетата, които мечтаят за кариера в киното?
Ирмена: Да знаят, че тази работа изисква отдаденост, постоянство, упоритост, борбеност, воля и дълбока вяра в себе си.
Ако можеше да избереш идеалната си роля, каква би била тя?
Ирмена: Всяка следваща, която ме провокира и изважда от зоната на комфорт.
Как виждаш ролята на фестивалите в развитието на киното днес?
Ирмена: Незаменима.
Какво липсва на българското кино, за да достигне до по-широка международна публика?
Ирмена: Единност, вътрешна подкрепа и радост за успехите на другите, освободеност на мисълта и възприятията за света.
Теб какво те движи? И какво си пожелаваш тук и сега?
Ирмена: Винаги ме движи любовта, във всичките ѝ форми. Пожелавам си здраве, центриране и лекота.
Текст: Деси Найденова
Снимки: Владислав Лепоев, Крис Димитров, Raquel Sousa