„Създаването на софтуерни технологии, казват, не е за всеки. Те са мъжко занимание. Трябва да започнеш още от училище, иначе няма как да успееш…“. Тези твърдения ще се опитваме да разчупим в един неподправено увлекателен разговор (за мен, надявам се и за вас) с Димитър Димитров – уеб програмист и активен участник в редица обществени кампании, сред които и поредицата от уъркшопове Rails Girls Sofia. Последният от тях се състоя в началото март 2015 г. Основната цел на събитието, насочено към дами без какъвто и да било опит в информационните технологии, е да покаже, че програмирането не е толкова неразгадаемо, трудно и непонятно занимание, колкото изглежда на пръв поглед.
Ако и вие сте сред хората, които са изпитвали изследователско любопитство към това как оживяват сайтовете в интернет и другите технологични блага, които използваме ежедневно, но не ви е достигала капка смелост да опитате, следващите редове могат да помогнат в избора на посока. И може би ще помогнат да откриете нова възможност за професионално развитие.
Димитър Димитров се занимава с програмиране от 2001 г. Професионалното си развитие в тази област започва на 18 години. „Имам доста опит и естествено още хиляди неща, които мога да науча. Имам късмета да съм в много добра среда от големи професионалисти, които държат на качеството на продукта и на самия процес по създаването му“.
Преди да насочим разговора си към възможностите, които може да предостави програмирането не само като хоби, а като начин за професионален път, дори започвайки от нулата, го помолих да разкаже накратко, как самия той се е насочил към тази област.
Как се насочихте към информационните технологии?
Преди да започна да се занимавам с програмиране, се занимавах с електроника и хардуер и ненавиждах компютрите. През 2001 г. родителите ми ми купиха компютър. Тогава се запалих доста. Малко след това ме записаха на един курс по C++. И си спомням с какъв ентусиазъм се прибрах вкъщи един ден и си направих програмка, която се стартираше, когато щракнеш върху нея и беше нещо, което аз съм произвел самостоятелно, което някой може да си свали и да използва. И си спомням този момент много ясно, че успях да направя нещо, да произведа нещо, което е самостоятелен програмен продукт. Постепенно започнах да се занимавам и с уеб технологии (HTML, CSS). С времето се оказа, че за да може човек да направи функционален сайт, трябва нещо повече. Тогава започнах да се интересувам от PHP и от бази данни.
А „екзотичната“ технология Ruby?
Ruby (обектно-ориентиран език за програмиране – бел.ред.) срещнах в университета. В допълнителните курсове, които вървяха към програмата тогава, изкарах курс по Paython и след това по Ruby и Rails. Не се бях занимавал професионално с тези езици преди това. Те все още се считат за екзотична технология, особено в България. Доста по-разпространени в уеб технологиите са PHP, Java и .NET. Ruby и Rails са по-популярни в StartUp-средите. Изследвания показват, че в САЩ поне една трета от компаниите избират Ruby on Rails за бизнеса си. Има много голямо търсене на Ruby и Rails за чуждестранни фирми, които често се интересуват от български кадри.
Инициативата Rails Girls има вече четири издания в България. Какви възможности предоставя?
Идеята на проекта е да създаде среда, която да е приветлива за начинаещи дами, които искат да опитат да се занимават с програмиране. Освен, че е нещо, което излиза отвъд зоната на комфорта, което изглежда привидно трудно, дори страшно, отблъскващ е и факта, че сферата е предимно доминирана от мъжете. И, може би, човек си остава с впечатлението, че няма място там, а това не вярно. Просто съществува дисбаланс и този дисбаланс отблъсква. Такава е и целта на събитието – да създаде среда, в която, заобиколен от други като теб, си по-смел да пробваш.
Вдъхновяващ пример за нивото, което могат да достигнат участници от инициативата, е успехът на Боряна и София, които бяха одобрени за Rails Girls Summer of Code.
Тримесечната стипендиантска програма дава възможност на одобрените екипи от цял свят да работят по реални проекти с отворен код под ръководството на инструктори и да продължават да развиват уменията си и да трупат опит, който да може да се включи в професионалната им биография. Всеки от участниците получава месечна стипендия, за да може да се посвети целодневно на усилията си по проекта. За Summer of Code кандидатстваха три български отбора и един беше одобрен.
Какво бихте казали на хората, които искат да опитат, но се чувстват несигурни?
В този кратък живот, човек трябва да опитва максимално много нови неща и по възможност непредубедено. Например танци, програмиране, курсове по гайда… такива неща трябва да пробват, защото не е ясно откъде може да се появи нова възможност. Самото програмиране, освен, че може да бъде интересно и развлекателно, може да бъде сравнително мощен инструмент, с който човек може да си изкарва прехраната. Освен това, може да послужи за ефективното реализиране и на друга идея.
Не е страшно. Изглежда по различен начин, когато човек опита, без да е необходимо да изостави другите си идеали, вярвания, мечти и ценности, дори професия, за да започне да учи програмиране. Може да продължи да упражнява другата си дейност и да опита, отначало като хоби, за да провери дали съчетанието между неговата личност и това умение няма да доведат до интересни резултати.
Кои са правилата от програмирането, които ефективно могат да се приложат в живота?
Ще нахвърлям няколко, не съм сигурен, че ще са най-важните, но дават резултат. Един от принципите, който според мен е приложим: когато в живота нещо спре да работи, негативните емоции, които съпътстват ситуацията не помагат по никакъв начин проблемът да се оправи. Човек трябва да запази спокойствие, да си поеме дъх, да спре и да помисли какво се случва и каква е следващата полезна стъпка, която трябва да направи. Колкото повече се фрустрираш от това, че нещо не работи, толкова по-зле става. Спокойствието и трезвата мисъл са от критично значение. Това, според мен, е приложимо в много широк набор ситуации.
Друг, за който се сещам е, че хората сме склонни да правим предположения, които не винаги са истина. От информацията, която имаме си изграждаме мнение, дали на база на интуиция или заради наши разсъждения, си създаваме мнение или предварително убеждение за нещо, без реално да знаем за какво става въпрос. И в програмирането това е осезаемо, защото човек си мисли, че определен принцип работи, без реално да е направил проверка, и действа в съответствие с тези разсъждения, които може да се окажат грешни.
Предположенията, които правим, за каквото и да е, трябва да са обосновани на максимално количество факти. Ако не сме сигурни за тях, не трябва да правим догатки. Защото грешните предположения могат да доведат до серия от грешни действия, които да се окажат напразни или дори вредни. За съжаление, в живота не е толкова лесно човек да си направи тази проверка, дали нещо е така или не е така, но трябва да се опитаме да направим най-доброто.
И ако дори за миг заедно с Димитър Димитров сме успели да ви вдъхнем онази капка увереност, която се е изплъзвала, за да опитате нещо ново, било в програмирането или в живота, то целта на този разговор е изпълнена.
За интервюто: Ивайла Влахова
Снимки: Поли Арнаудова, Владимир Петков – Каладан
Вижте още:
