Днес ще ви срещнем с един творец, чието въображение излиза от рамките на познатата рутина. Фантазията му създава аксесоари, носещи неповторим характер и излъчване. Димитър Делчев завършва Училище за приложни изкуства в София, специалност „Художествена обработка на цветни метали и бижутерия” и продължава образованието си в Художествената академия в Будапеща – Дизайн на стъкло. В момента е професор в НХА – катедра „Метал” и преподава дизайн на бижута.
За себе си казва, че с дизайн на бижута се занимава от 14-годишна възраст, но истинската му любов към аксесоарите идва по-късно. И допълва…
Изработвате бижута от нетипични материали. Кои са най-необичайните и защо ги предпочитате пред стандартните?
Наистина обичам нестандартните материали. Но не бих казал, че са приоритет за мен. Обичам нетрадиционните, защото дават свобода на израза и фантазията. Но това, разбира се, важи и за обичайните. При дълга работа с един вид материали често се стига до рутина. В такъв момент съвсем естествено насочвам вниманието си към нещо различно. Смятам, че няма необичайни материали за осъществяване на идеята.
Ако полетът на фантазията прескача познатите граници, които си поставяме, до къде стига Вашият?
Фантазията няма граници. Ако си задаваме въпроса: „Какво може, какво е редно…”, то вече сами сме ограничили свободата си да творим. Може би това ме кара да не се ограничавам в търсенията си. Най-лесно се върви по утъпкани пътеки, но обикновено човек стига до вече познатото. Предпочитам рискованото и невинаги успешното решение, което е много по-вълнуващо от удобството на утвърденото и харесваното.
Съществува ли универсално бижу, или съвършенството на всяко личи най-ясно с правилния притежател?
Няма универсално бижу, както няма универсална скулптура или универсална живопис. Срещата между човек и произведение на изкуството е лично преживяване. За един тя носи красота, размисъл, а за друг е момент, който не оставя следа.
Бил сте ученик на Рубик. Какво научихте от него?
Следването ми в Академията в Будапеща е важен етап в развитието ми. Не само от Рубик (който тогава беше млад и неизвестен), а от всеки от преподавателите си получих много. Често казвам и на студентите си, че не е толкова важно кои са преподавателите и какво ти дават, а имаш ли умението и желанието да вземеш максимума от тях.
Помните ли първото бижу, което сте изработили? Или кое е първото бижу, споменът за което завинаги е останал в съзнанието ви?
Нямам спомен. Първото бижу се губи в изминалите години…
Като се имат предвид интересните материали, с които работите, кое идва първо: материалът или идеята?
Много съвременни материали или индустриални продукти ме провокират. Неизчерпаем източник на вдъхновение е природата.
Различни са пътищата. Понякога самият материал ме подтиква към определена идея. Често идеята идва заедно с подходящия материал.
Имате ли любимо бижу в момента? Кое и защо?
Любимите ми бижута се сменяха през годините. Това продължава и днес. Никога не стигам до пълно удовлетворение от постигнатото.
Преподавали сте в Кувейт. Разкажете ни някоя интересна история от работата си там.
Случките са многобройни. Това е друга култура. Всяка интересна за мен история е свързана с опознаването ѝ и осъзнаването на различията и общото помежду ни.
Артистичната Ви професия Ви е отвеждала до различни точки на света. Ако езиците, на които говорим, са различни, то единен ли е езикът на изкуството?
Толкова сме различни, но в същото време и толкова близки. Няма по-универсален език от изкуството. Музика, кино, литература… Стойностните постижения ни докосват еднакво.
Какво Ви предстои?
Пътуване до Германия следващия месец и срещи с галеристи.
Интервю: Станислава Добрева
Снимки: Димитър Делчев
Вижте още:
Who Are They: За българите, успели у нас и в чужбина
GIO DIEV: За амбицията, упоритостта и волята да се отличаваш
