Светът е една голяма кухня. Днес мислим в такава посока – тълкуваме храненето и готвенето като преживявания. Така срещаме Джун Йошида и неговите любопитни гледни точки за това какво е да обичаш да готвиш и да се забавляваш с кулинарната си страст. Джун има смесена кръв – македонска, японска, гръцка. Любовта си към готвенето той открива в САЩ, където една студентска бригада и работата в ресторант се оказват съдбовни за него. Той открива себе си в кухнята на света… Или пък светът се оказва в неговата кухня. Понастоящем той събира своите кулинарни идеи на едно място, в „Щастливото прасе” – така се казва ресторантът му в София, където може да опитате нещо, приготвено от него. С нас Джун си поговори за солта на живота, за това колко важни са подправките в готвененто, какво обича и какво не. Затова преди да посетите „Щастливото прасе”, вижте какво ни сподели той.
Имаш македонски, гръцки и японски корени. Какво си взел от този наследствен колорит като отношение към живота и професията ти?
Трудно ми е да отговоря, защото всичко е на подсъзнателно ниво вероятно, а и съм отраснал тук. По отношение на храната доста, защото вкъщи винаги е имало специално отношение и се е готвило много и това е оказало влияние със сигурност.
Мислиш ли, че има нещо, което не можеш да сготвиш или има ли нещо, което не обичаш да готвиш?
Човек може да се научи да сготви всичко, просто за някои неща трябва повече време, защото са по-сложни. Иначе не обичам да готвя нещо, което не обичам да ям. Например бамя.
Как музиката и готварството намират място под един и същ покрив?
Ами в голяма част от кухните (има изключения) се слуша музика, и двете трябва да идват от душата освен това.
Имат ли хората у нас небце за хубавата храна според теб?
Би трябвало навсякъде да имат, не само у нас. Има такива, които имат и такива, които нямат.
Любимото ти месо за гответе е свинското, защо?
Най-вкусно ми е, освен това, няма част от прасето, която да не се готви. Някой път предпочитам патешко, пилешко, телешко…
Кога свинското е най-вкусно?
Когато е приготвено както трябва и когато месото е качествено. А и не забравяйте, че различните части от животното се приготвят по различен начин.
Има ли мода в храненето и тенденции, които се променят, идват и си отиват?
Винаги има мода, но класиките остават вечни. Затова са класики.
Къде освен в България си работил и с кои известни готвачи?
В САЩ, където живях няколко години. С Норман Ван Ейкън, един от пионерите на „фюжън” движението. Ако знаете, колко мразя тази дума само.
Вероятно пътуваш много. Каква е връзката, която откриваш между готвенето и пътуването?
Пътувам все по-малко, за мое огромно съжаление, просто нямам време. Иначе за мен е много важно, защото научавам нови неща, пробвам нови ястия, продукти, които не съм виждал, вдъхновява ме това винаги.
Кое е най-важното условие, за да бъдеш успешен шеф, според теб?
Дисциплина, любопитство, любов към това, което правиш.
От колко ястия се състои перфектното меню на ресторант?
Няма такова нещо, като перфектно меню, както и най-добър ресторант и готвач. Аз поне не вярвам в това. В голяма част от Азия, да кажем, има ресторанти, в които се готви само едно нещо и то е правено в продължение на стотици години и е съвършено. С какво е по-лошо, от което и да е било ястие в ресторант с 3 звезди. С какво е по-слаб един суши майстор от един френски готвач с 3 звезди или баба в Тайланд, която прави най-доброто къри, което бихте могли да опитате? Не са взаимозаменяеми тези хора, никой от тях не би могъл да репликира това, което другия прави със същия успех. Кой е по-добър тогава, много е условно цялото това нещо. Перфектното меню е със сигурност с малко ястия, за мен, защото ако са прекалено много и менюто е огромно, първият въпрос, който си задавам е: Може ли всчико това да бъде прясно?
Колко важни са подправките в готвенето?
Колкото краката, за да може да ходиш, очите, за да може да виждаш, душата, за да може да обичаш.
Коя или какво е „солта“ на живота?
Любовта към живота, скромността, съчетана с премерено его, любознателността, това да разбереш, че се учиш цял живот.
Какво е отношението ти към вегетарианството?
Същото, както към хората, които ядат месо. Стига да не е заради мода и да не се стига до крайности, разбира се. Всеки има право да избере как да се храни в модерно общество като нашето. Нека не забравяме, че някои хора са вегетарианци, поради религията и философията си или просто, защото нямат избор, защото са бедни. Същото важи и за хора, които ядат месо, не може да съдиш някой, че се храни с това, което има и може да си позволи, много е разтеглива тази тема.
Какво да сготвим за 15 мин.?
Пържено пиле
Яйца по Панагюрски
Спагети Али е Оли
Пад Тай
Доматена салата със зехтин и морска сол (когато доматите са в сезон)
…има ли смисъл да продължавам???
За интервюто: Стефи Стоева
Снимки: Личен архив
Вижте още:
ХУБЕН И СЛАВ ЗА КРАСОТАТА, НЕЙНАТА ПРЕХОДНОСТ И МОДАТА КАТО КУЛТУРНА ЦЕННОСТ
БЕАТА ПЪРВУЛОВА: „ЧРЕЗ ДРЕХИТЕ СЕ ОПИТВАМ ДА НАМЕРЯ ОТГОВОРИТЕ НА МНОГОТО ВЪПРОСИ“
