Oтношението ни към модата по един или друг начин винаги ни отвежда към интересните хора у нас, които споделят страстта и любовта към дизайна. Така работата ни отведе при Беата Първулова – едно емоционално, креативно и талантливо момиче, носещо творческата енергия на истински моден дизайнер. Завършила е Миланския Instituto Marangoni, интересите ѝ са всестранни, идеите за дизайн и разбирането за мода – много любопитни. И имахме нужда от нейните отговори, за да дорисуваме модната картинка на модния бранд bEATA. Запознайте се с Беата и едноимения ѝ моден проект!
На пръв поглед в дрехите, които създаваш, се чете доза минимализъм. „Играеш“ ли наистина с минимализма като концепция в това, което правиш?
Когато започвам да създавам нова колекция, първо търся тема, която ми е интересна. В повечето случаи избирам нещо напълно непознато и чуждо за мен. Научавам повече за конкретната тема, събирам информация, форми, цветове, които са релевантни и така се ражда концепцията. След това следва трудният етап на изчистване на излишните елементи, докато достига до това, което наистина ми харесва. Не тръгвам с идеята за създаване на нещо минималистично, то явно се поучава естествено в процеса на “пресяване”. Едно от предимствата да работиш сам за себе си е, че следвайки собствените си идеи, несъзнателно следваш един и същ стил.
Завършила си Instituto Marangoni. Кое беше най-интересното, което научи там, относно работата си?
Научих колко е дълъг и сложен процесът около идейното създаване на една колекция, как всичко започва много преди това да хванеш молива. Всеки елемент в колекцията ти трябва да има логично обяснение защо се намира точно там, а не просто защото на теб така ти харесва. Може би това са неща, които не биха направили впечатление на крайния потребител, но точно те правят колекцията сплотена и естествена. Това да създаваш дрехи се оказа доста по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед и може би заради това толкова много ми харесва.
Мислиш ли, че за да можеш да създаваш дрехи и да бъдеш дизайнер е необходимо специално образование или умението да шиеш и създаваш е нещо като вроден талант?
В модата, както във всяко друго нещо, за да бъдеш изключително добър, разбира се, трябва да имаш талант, както и много страст, за да го развиваш. Но за мен лично създаването на дрехи е занаят. Както за да станеш истински лютиер, някой трябва да ти покаже правилния начини и уредите, чрез които да създадеш перфектната цигулка. Почти невъзможно е да го направиш сам. А след това е нужна много практика, за да усъвършенстваш уменията си. Много млади дизайнери пренебрегват шиенето, но как наистина можеш да създадеш конструктивно правилна дреха, ако не знаеш след това как ще се зашият елементите й?!
Колко време отнема създаването на една твоя колекция и от колко артикула обикновено се състои всяка една?
Тъй като се уча в движение, чрез грешките, които допускам, напасвайки се с хората с които работя, нещата се случват доста по-бавно, отколкото би ми се искало. Надявам се, че съвсем скоро ще имам повече творческо време и ще успявам систематично да представям колекциите си всеки сезон. Идеята ми е да запазя сегашната си концепция за представяне на десет модела.
Разкажи ни нещо за последните неща, които си шила. Какво те вдъхновява и имат ли дрехите специална история?
За мен е изключително важно всяка колекция да разказва история, така и на самата мен ми е много по-интересно да работя. Вдъхновявам се от непознатото. Търся теми, които са необясними за мен и чрез дрехите се опитвам да намеря отговорите на многото въпроси, които се пораждат. В последната си колекция разглеждах феномена на фалшивите спомени. Това доведе до едно носталгично пътуване в миналото, където срещам детските преживявания, игрите със сестра ми, миризмата на утринна свежест, мекотата на отминалите цветове. Наслагването на всички тези моменти създава един различен, погрешен времеви контекст. Времето, в което не съм живяла, но истински усещам, че съм преживяла.
Работата ти е отразявана в британския Vogue. Ти кой пазар предпочиташ да целиш българския или предимно този в Западна Европа?
Първоначалната ми идея беше “мисли глобално, действай локално”. Но нека не се заблуждаваме, пазарът в България е много малък. Тук тепърва ни завладява манията на големите модни вериги, а мнозинството още търси да се скрие в черни безформени дрехи. Разбира се, че марката ми е бизнес проект, но никога не бих била склонна да пренебрегна естетиката си, за да се нагодя спрямо пазара и това, което се купува тук. Това, което ме прави наистина щастлива е, че все повече разнообразни българки откриват нещо за себе си в марката ми. Хубавото е, че светът е толкова глобален, особено, благодарение на интернет. Вече няма никакво значение къде точно си базиран, важното е да можеш добре да представиш идеите си.
Имат ли според теб българките критерии за мода и стил?
Това зависи от конкретния човек и как желае да изрази себе. Смятам, че в последните години особено младата българка става много по-отворена към новото. Тя започва да забелязва и осъзнава много повече какво се случва в света. Следователно и стилът й на обличане по никакъв начин не я различава от останалите.
Защо и как избра модата като призвание?
За мен това да се занимавам с мода беше изцяло съзнателен избор. Тя, по много логичен начин, съчетаваше интересите ми към изкуство, кино, музика и любовта ми към геометрията, правите линии и педантичността ми към детайлите. Модата се оказа един много по-дълбок свят, отколкото привидно изглежда от кориците на списанията, чрез нея можеш много точно да изразиш себе си.
Какво да очакваме от теб в съвсем скоро бъдеще и какви са плановете ти за развитие на бранда?
Сега работя по новата си колекция, която трябва да е готова в началото на другата година. Целта ми е да създам интересни щампи, които органично да се съчетават с формите, които разработвам. Планирам събитие на нестандартна локация, чрез което да ви разкажа цялата история.
За интервюто: Стефи Стоева
Снимки: bEATA
Вижте още:
THE LOST OBSERVATORY И ЖЕНАТА ПЪТЕШЕСТВЕНИК НА KNAPP ЗА ЕСЕН-ЗИМА 15/16
