Снимка: Александър Осенски
Хубен и Слав са двама българи, част от онова мислещо, младо поколение, което търси промяната и различните гледни точки за това как може да се случи тя. Намират ги в своята работа по един или друг начин и най-вече посредством идеята за красотата. Хубен е познат като стилист, а Слав като гримьор, но и двамата се занимават с още какво ли не. Заедно основават и своя уебсайт 12mag.net преди няколко години. Това обаче е крайно недостатъчно, за да опишем колко интригуваща е колаборацията между професия, ерудиция и начин на мислене при двамата. Разговорът ни с тях се получи като интересна дискусия за красотата и нейните производни, повече отколкото като обикновено интервю. Каква е връзката между културата и модата, между красотата и националната ни принадлежност и има ли почва добрият стил у нас, Слав и Хубен споделят.
Слав, снимка: Васил Германов
Грижите се за красотата на жените отвън. В личен план, как се грижите за вътрешната си красота?
Слав: 16 години се грижа за външната красота на жените. Неусетно осъзнах, че аз съм започнал много да ги разбирам, да съм им приятел и всъщност да виждам другите им нужди, а не тези които са външните, които са видимите и, които са свързани с моята работа. Това, което правим в 12mag с материалите, които подготвяме, разговорите, които правя с жени, основно, ме кара да достигам и до своите истини. Обичам да показвам на другите жени как живеят техните посестрими, защото смятам, че по този начин те много биха се успокоили за различни неща. Искам да се еманципирам от работата върху външния вид за сметка на това да си говорим за нормални неща, които всъщност са по-важни. По този начин се грижа и за вътрешния си мир, като коментираме теми, които са общовалидни, не са достояние на пол. Говорим за човешки неща.
Хубен, снимка: Васил Германов
Хубен: Грижа се за вътрешната си красота, осъзнавайки, че външната е основно професионална. Тоест, работейки много за това някои хора да изглеждат по някакъв начин аз осъзнавам, че това всъщност не е важно. Това, което казвам, не омаловажава нашата работа, чрез която искаме да кажем нещо всеки път. Важно е модата да не влиза във вътрешното ти усещане за света, да не съдиш хората по начина, по който изглеждат или как са се облекли, или как са се гримирали… Да се опиташ да комуникираш с тях на ниво, което да допуска и техните недостатъци. И от друга страна пък се забавлявам с много различни неща, които дори няма да предположите, че ме интересуват – технологии, Космос, наука, религия, езотерика, музика, филми, „Междузвездни войни“… (смеят се)
Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли до този момент?
Слав: За мен най-голямото предизвикателство до сега е всичко, което се случва в момента. Може би, защото съм извървял целия път в гримьорската си кариера от точка А през точка Б до момента, в който тя вече не ми е достатъчна. В тази осъзната възраст и, лежейки на лаврите на името си, бидейки в много по-комфортна зона, да се радвам, на каквото съм постигнал, влизам и в зоната на дискомфорта, където правя толкова много неща за първи път. И изобщо нямам идея как трябва да се случат. Знам ги на теория, но бидейки творчески настроена личност, някакви бизнес и административни неща изведнъж се оказват голямо предизвикателство.
Хубен: Според мен най-голямото предизвикателство се крие именно в предния въпрос. В това да съумееш да запазиш баланса между вътрешното и външното. И в този баланс да се опитваш, това, което правиш, колкото и да е трудно, или досадно, или ново, то да не те събаря и да не те разочарова. Това е предизвикателство, но според мен то е валидно за всеки, всеки ден. Да намериш баланса между това, което се случва вътре в теб и това, което се случва в света.
Какво бихте посъветвали една жена, която трябва да се приготви точно за 15 минути? Какво да направи, за да изглежда добре?
Слав: Да се отпусне! Да отвори бутилка вино. (Смее се) Не може да се отговори лесно на този въпрос. Коя е жената? Не мога да работя без конкретика. Има жени, които ежедневно се грижат за себе си, за фигурата си, за здравето си, за кожата си, за косата си. Тогава една жена, която има вкус и стил и има базов гардероб, се нуждае от пет минути. Тя почти нищо не трябва да направи, за да изглежда перфектно. От друга страна би било по-трудно за една малко по-занемарена и отпусната, отрудена жена, като не казвам, че това е недостатък в наши дни, защото знаем, че не всеки има възможност да отдели време за себе си. Тогава пет минути не стигат. Затова според мен трябва тези пет или петнайсет минути да ги разширим в постоянна грижа за себе си. Според мен е достатъчно да си много семпъл, чист, със здрав вид. Това включва коса, кожа, нокти, фигура, излъчването и цялата аура да са „живи“. Тогава можеш да сложиш един тишърт и едни дънки, да сложиш любимия скъп часовник и едни мокасини и да си супер. Или едно червено червило, което може да те промени мигновено, дори с рошава коса, която ще вържеш високо в небрежен кок.
Хубен: Няма универсална рецепта за това как да изглеждаш добре за петнайсет минути. Това е процес, начин на живот. Модата, грима и всички тези неща, те трябва да са един аксесоар към вече една много добре изглеждаща база. Всичко това е цялостна картинка за това кой човек си и каква е „хигиената“ ти на живот. В този смисъл, ако се тъпчем със сандвичи, с бърза закуска и чипс, а след това искаме да изглеждаме добре за петнайсет минути, това няма как да стане. Но, ако отново, говорейки за това, което ядем, се храним бавно, с удоволствие, с „жива“ храна, то тогава едно червено червило, една спирала и един тишърт са достатъчни, наистина.
Снимка: Васил Германов
Слав: Това е чистото съвършенство според мен. Да работиш отвътре навън. Живеем в свят, който се фиксира отвън навътре. С фиксирането върху непотребни и вредни образи, които изглеждат примамливи, всички попадат в този водовъртеж на социални медии и интернет. И изведнъж хората се съсредоточават само върху външния вид и това ги кара да се чувстват все по-нещастни. Защото скоро ще излезе нова Instagram звезда, на която ти не приличаш и тогава какво? Това е фиксиране върху временното, ненужното. В момента, в който си спокоен със себе си и си здрав ментално и психически, „wow“ вида е възможен за пет минути.
Хубен: Много е важно не само жените, а хората генерално да започнат да осъзнават, че не е нужно, като погледнат в огледалото, да мислят как ще ги възприемат хората навън, а те самите да се харесват. Разбира се, има социални ситуации, в които е нужно да мислим за тези неща, но по-важното осъзнаване за хората е това да се чувстват комфортно в тялото, в което се намират. Една от стъпките на това да изглеждаме добре за петнайсет минути е първо да се харесваме, такива каквито сме.
Според вас българските обличат ли се добре? Има ли нужда средностатистическата българка да поправи нещо във външния си вид?
Хубен: Дали има нужда, или не, е работа единствено на въпросната българка. Ние, работейки в сферата на модата, реално даваме насоки за това как хората да изглеждат в някои ситуации. Но всъщност самите хора решават как да се облекат. Ако те имат потребността да изглеждат по-добре, отколкото изглеждат е „ОК“, но ако нямат, пак е „ОК“. Не е въпрос на национална принадлежност.
Слав: Това дали има нужда, или не, е нещо само в нашите глави и в главите на хората, които се интересуваме от мода. Аз, например, от опита ми в 12mag и ролята на издател, си бях възложил много романтичната мисия. И тази мисия е, ето сега, аз ще се опитам с моята работа да възпитавам вкус, защото той няма как да дойде сам отнякъде, а хората имат нужда да го видят. Прекаленото фиксиране в това, обаче ме доведе до извода, че моята работа е за онези, които наистина осъзнават първичната нужда и интерес към тези неща. А другите хора не са задължени да се интересуват от това. Клишето е вярно – всеки има право на лош вкус. Не може да променим някой, който няма зрънцето съмнение дали това, което е, може би не е ОК. Хората още не разбират, че с външния си вид, те дават послания ежедневно. В крайна сметка, който има нужда от това, той ще се научи. А генерално не можем да говорим за българката. Става дума за поколения. Ако изходим от там, че това да имаш вкус и личен стил е едно много дълго натрупване, което на нас ни липсва като нация, не може да се сравняваме с нации като Франция или Италия. Не мога да говоря за българката като цяло. През различните декади тя е различна. Българката на царските балове през 30-те е една българка с друга култура и друго възпитание. Българката по време на социализма след това е съвсем друга българка. Тя живее в конфекцията и в униформите. На това също трябва да отдадем дължимото, защото и там има нелош микростил. В последните години на комунизма той се е развил, благодарение на друг образ – този на Людмила Живкова и тогавашното списание „Лада“, например. Българката след 89-та година пък е онази, на която всичко й беше позволено изведнъж. Сегашната българка пък е на двата фронта между локалното и глобалното.
Хубен: Тази българка, която се ръководи от модните списания през 70-те и 80-те години, след това се чувства изключително изгубена в модния пазар на новата демокрация или в липсата на такъв. Много рязко една малка наша индустрия, която е работила за това българката да изглежда добре, много рязко изчезва. Това, което я заменя след това е с много ниско качество. Вероятно българката е загубила своя стил от края на комунизма.
Слав: Всъщност това са само факти, които назоваваме. Тъй като стилът е въпрос на натрупване и манталитет. Важни за стила са нивото на култура и образование на обществото и уважението към културата и изкуствата. Когато това липсва, културата на обличане е просто обличане. Тези неща са свързани. Когато масовата, а за жалост и официозната национална култура е разположена в един специфичен жанр, е логично новата българка от масите да е подвластна на този жанр, в който живее.
Снимка: Диляна Флорентин
В контекста на предния въпрос, как мислите, от къде произхожда онази мисъл за българките, че са най-красиви? Защо е обявена българката за най-красивата жена?
Слав: Обявена от кого? Това изказване го слагам в категорията „национални комплекси“. Много ни се иска в нещо да сме „най“. Този мащаб на мислене ни пречи да бъдем адекватни. Българката трябва да е най-красивата, защото това е една много безопасна територия. Никой не може да докаже обратното.Не можем да живеем в някакъв имагинериум на времето, където всичко е такова каквото на нас ни се струва удобно и успокояващо. В моята работа на фрилансер, никой клиент не се интересува коя година каква награда съм спечелил, или кога съм направил прекрасна корица. В нашата работа последната ти работа е най-важната.
Хубен: А, всъщност, истината е, че красотата е в очите на този, който гледа. Красотата варира от човек до човек. Това е заложено вътре в нас, като нещо първично, да харесваме определени неща. Да сравняваме кой от кой е по-красив е назадничаво и то не ни помага.
Какво мислите за българския мъж и неговите начин на обличане и стил?
Хубен: И това варира от човек до човек.
Слав: Да, можем да кажем, че мъжете в България имат по-малко отношение към вида си. И тук е въпрос на нужда. А има и много погрешни схващания. Ако се интересуваш от външни си вид е гейско. Или друго – в България е гейско да носиш розово, а единствената асоциация с една вечна класика- бежовия тренч е ексхибиционист в парка. Българският мъж го мързи да изглежда добре, разбра, че това да има пари стига. Затова момичетата започнаха да се променят по всякакъв начин, за да са конкурентно способни пред тези мъже.
Хубен: Хората нямат обща посока в естетическите си търсения. Според мен обаче, можем да обобщим, че младото поколение все повече се глобализира и гледа по-космополитно на нещата.
Какво според вас е хубаво да направим ние, които работим в сферата на модата, за да бъдат нещата по-различни?
Хубен: Всички ние трябва да знаем, че това, което показваме, правим и дефинираме като добро от позицията на медия, то преди всичко е форма на мнение и не е задължително нашата публика да го приема за истина. Например, ако кажете, че червените палта са модерни, а ние кажем, че сините са модерни, хората трябва да бъдат провокирани да мислят. Не трябва да се отказваме да правим това, в което вярваме, но да не очакваме, че всички ще ни следват.
Слав: Трябва да продължим да правим всичко, което правим до сега, за да не липсват нашите гледни точки от цялата палитра. Много неща трябва да се променят. Не трябва да се отказваме да създаваме критерии, да обясняваме правилната терминология, да показваме различни гледни точки.
Случва ли ви се някога да си кажете, че повече не искате да се занимавате с всичко, което правите?
Слав: Много по-често отколкото хората, почитатели на нашия сайт, биха предположили. Ние не сме спрели да работим, защото в момента онлайн медийното пространство се променя с минути и нищо не е ”разписано” как се случва на теория защото този свят е нов за всички ни. От друга страна, бутиковите медии за българските рекламодатели все още са „terra incognita“. Често на човек му писва, губи мотивацията лесно. Но имаме лична отговорност, към това, което правим. В един момент си казвам, че аз съм тук и сега и в това положение нямам право да се отказвам. Няма неовеществен човешки труд. Искам да знам, че съм оставил нещо от моя труд, от моя опит. Не искам да съм емигрант в собствената си страна, каквато тенденция забелязвам. Дразня се на мрънкането и мързеливото недоволство. Аз разбирам от това, което правя и съм длъжен да влияя до колкото мога на мястото където съм избрал да живея. Най- лесното е да си тръгнеш всъщност.
Хубен: В момента, в който искаме генерална промяна, осъзнаваме, че трябва да започнеш сам да си строиш всичко и да си намираш съмишленици. В крайна сметка клишето е вярно – бъди промяната, която искаш да видиш.
Кой е трендът, който никога не възприехте?
Хубен: Всъщност, от позицията си сега бих отговорил, че тренда като цяло по принцип не е нещо, което възприемам. Не смятам, че тенденциите обслужват някой друг освен модните медии и индустрията. Те нямат реална приложимост върху хората. Интересния тренд е този който се случва органично. Този, който се заражда на улицата и присъства в градската среда по естествен път. Ако сега ми кажат, че трябва да носим бежови тренчове, обаче мъжете в София не ги харесва и носят сиви, то това е тренда, който има смисъл. Тенденциите като цяло са една схема, която има за цел да продава. Важно е човек да осъзнава от какво наистина има нужда.
Слав: Трендът за мен е корпоративно оръжие и инструмент. Ако говорим за някакво устойчиво развитие или опазване на планетата, увеличаването на индустрията води до големи мащаби на замърсяване само, защото някой трябва година след година да увеличава оборотите си. Цялата маркетингова индустрия обслужва този интерес. А хората са неми съучастници на вредни практики. И никой няма нужда от всички дрехи и да ги сменя толкова по-често. Потреблението на мода и вкуса са се променили от преди 50 години. Тогава хората за залагали на нещо, което остава във времето като да градиш гардероб, без да си сляп привърженик на тренд. Но това да осъзнаеш себе си като част глобалното явно е трудно. Този голям мащаб плаши. Много по-лесно е да се превърнеш в консуматорско зомби, което освен естествените си биологични нужди да ограничава изборите в живота си до това как да се “опакова” днес. И това е част от цялата картинка за самовъзприемането на хората.
Какво ви предстои?
Слав: Най-скоро ни предстои откриване на изложба, ето — още едно нещо, което ни се случва за първи път. Получихме покана от Галерия за фотография Synthesis за този проект. Куратор на изложбата е Надежда Павлова, през нейните очи видяхме една друга гледна точка към 12 Magazine. Тази гледна точка, вярвам, ще е интересна и за публиката, защото основно свързват сайта с модно съдържание. В случая философстваме визуално върху въпроси свързани с човека и града. Изложбата се казва Urban Nature и включва работите на девет от фотографите, с които сътрудничим — Александър Осенски, Васил Германов, Вергиния Янчева, Диляна Флорентин, Йоан Гълъбов, Михаил Новаков, Момчил Христов, Тихомир Рачев и Yo Vo. Възползваме се да поканим всички, които се интересуват от визуални изкуства, в частност фотография да посетят излoжбата от 6 ноември до 4 декември в Галерия Synthesis на бул. Васил Левски 55.
За интервюто: Стефи Стоева
Снимки: кредити, посочени под кадрите
Вижте още:
СЕРЖ ЛЮТЕНС ПРЕД FASHION INSIDE: ЗА ПРЕ-ПАРФЮМИРАНИЯ НИ СВЯТ И ДРУГИ ЖИТЕЙСКИ ФИЛОСОФИИ
АЛЕКСАНДЪР КОВАЧЕВ: „НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ УЮТЪТ СЕ ПОСТИГА С ПРЕДМЕТ.“
