Да бъдеш приет в Кралската академия за изящни изкуства и да получиш първата си награда за дизайн, още докато учиш там. Да срещнеш Карл Лагерфелд, той да ти предложи работа, но и да ти каже, че си твърде добър, за да бъдеш асистент. Да имаш смелостта да напуснеш една от най-известните модни къщи в света, за да основеш свой бранд. Да получиш признание от самата Анна Уинтур, която те нарича „един от най-добрите модни дизайнери на XXI век”… Не това не са разказани сънища, това са малка част от вълнуващите събития, които се случват в живота на едно холандско момче, имало смелостта да следва мечтите си. Представяме ви Джоузеф Тимистър – различен, загадъчен и непредсказуем…
Вижте тази публикация в Instagram.
Големите мечти
Джоузеф Тимистър е роден през 1962 г. в Холандия, но във вените му тече руска, белгийска и френска кръв. Той е дете, отгледано освен в мултикултурно и в творческо семейство, което до голяма степен обяснява страстта му към модата и рисуването, още от 4-годишна възраст. Преди да започне училище малкият Джоузеф вече гордо заявява, че един ден ще стане дизайнер и мечтата му скоро се сбъдва, защото преди своето пълнолетие той вече учи в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Мода, разбира се!
Вижте тази публикация в Instagram.
Да докоснеш Chanel
Скоро след като завършва Кралската академия, Тимистър се премества да живее в „гнездото на творците” – Париж. Именно там, по време на едно от котюр ревютата на Chanel той се среща със самия Карл Лагерфелд. Изненадващо или не Кайзера проявява особен интерес към младия дизайнер и му заявява, че е „твърде добър, за да бъде просто асистент”. Което обаче не е повод да не даде висок старт на младия Тимистър, като му предложи сътрудничество. Така Джоузеф се озовава в едноименния бранд на Лагерфелд, без дори и да си го е мечтал някога, преди това.
Balenciaga по пътя към успеха
За мнозина възможността да работиш с Карл е равнозначна на това да постигнеш всичко в професионален план, за Джоузеф Тимистър обаче ателиетата на Лагерфелд са само стъпало в професионалния му път. Малцина могат да се похвалят с това, безспорно!
След като е получил безценни съвети от Кайзера, през 1991 г. Тимистър приема предложената позиция на креативен директор в Balenciaga. Той работи за модната къща малко повече от половин десетилетие и през това време успява да модернизира имиджа на бранда и да изчисти до съвършенство почерка.
Дебютната му колекция е изцяло издържана в черно и бяло, а особен фокус се поставя върху силуетите, което е и един от подписите Кристобал Баленсиага. Следват няколко колекции с все така изчистени линии, безупречни конструкции, и много стилно излъчване, което очаквано бележи и разцвет за модната къща.
През 1997 година, въпреки успехите Тимистър взема отговорното решение да напусне бленуваната от много хора позиция, за да създаде свой собствен бранд.
Вижте тази публикация в Instagram.
Животът продължава
Паралелно с основаването на собствения си бранд, през 1998 г. Джоузеф приема да стане креативен директор и на италианската марка Genny. На новата си позиция той предприема изключително различен подход към изкуството и модата. Демонстрира своята утвърдена индивидуалност, създава привидно прекалено прости силуети, внедрява модерността и слага на всичко това подпис „Котюр”. Факти, от които критиците са поразени, но и приятно очаровани.
Влагайки енергията си в други модни къщи обаче, сякаш Джоузеф Тимистър не успява да лансира достатъчно добре своя бранд. Така, въпреки няколкото наистина добри котюр и прет-а-порте колекции в Париж, през 2004 година дизайнерът е принуден да затвори модната си къща, поради липса на достатъчно инвестиции и възвръщаемост.
Трудното за вземане решение обаче съвсем не слага край на творческата кариера на Тимистър. Само година по-късно, той е назначен на мястото на Патрик Кокс, като дизайнер на френската марка за обувки Charles Jourdan. Именно в Charles Jourdan той става известен със своите поетически, скандинавски, леко сюрреалистични и особено противоречиви творения, които обаче се приемат радушно от купувачите. За съжаление две години, след като е оглавил поста, му се налага да напусне и тази позиция, този път обаче не по свое желание, ами поради факта, че компанията окончателно спира своето производство.
Вижте тази публикация в Instagram.
Голямото завръщане
През следващите няколко години Джоузеф Тимистър сякаш изчезва от модния свят. Името му се споменава рядко, а изявите му са спонтанни. И така до 2010 година, когато е поканен от Fédération Française de la Couture да представи колекция висша мода в Париж. Тимистър приема и неговото завръщане е посрещнато с голяма доза внимание от пресата и индустрията, въпреки че представя нещо неочаквано и някак далечно от неговия стил. Капсулната колекцията се назовава „1915: Кръвопролитие и богатство” и е вдъхновена от положението, в което се намира Императорска Русия, след Болшевишката революция. Моделите са облечени в прекроени военни униформи, опръскани с „кръв”, които обаче елегантно и доста смело са допълвани от сатен, коприна и лен. Структурите и силуетите са си все така характерни за дизайнера, който успява, въпреки нетрадиционния подход все още са оставя усещането, че това е котюр. И наистина е, просто пречупен през различна призма. Неговата!
Вижте тази публикация в Instagram.
Изкуството да вдъхновяваш
След знаменитото „военно” ревю и годините, преди това прекарани в изследване на алтернативните дизайнерски пътища, Тимистър решава да се посвети основно на преподавателска дейност. Студентите по мода от La Cambre в Брюксел и в Institut Français de la Mode в Париж имат шанса да усвояват едни от най-трудните умения в модния свят, под негово ръководство, в продължение на няколко години. Трябва да признаем, че със сигурност тези групи от млади хора са били истински щастливци.
Забравете приказките
Джоузех Тимистър неведнъж е изненадвал модния свят със своите колекции, смели решения и неочаквани стъпки. Това, за което обаче никой не би могъл да бъде подготвен е, че ще се превърне в спомен. На 13 ноември 2019 г. Джоузеф Тимистър окончателно сложи край на живота си, след няколко годишна битка с дълбока фаза на депресия.
Приказката остава недописана и с далечен от щастлив край. Вярваме обаче, че уроците му ще победят битката с времето, защото той бе човекът, доказал че си заслужава да се рискува! Даже по няколко пъти…
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram