Приказките са едни вълшебни вселени, в които къдрокоси принцеси срещат своите принцове на бели коне, преборват набързо злото и живеят дълго и щастливо заедно. Или поне такива са тези, които разказваме на малките деца около нас. Историите, които животът превръща в приказки, обаче не винаги са щастливи, дори когато в тях участва къдрокосо момиче с големи очи. В приказката, която днес ще ви разкажем, принцът не е задължително само един, злото е твърде трудно за побеждаване, щастието е непосилно за достигане, а обещанието за дълъг живот – лишено от смисъл. Принцесата се казва Джуди Гарланд или пък беше Дороти… всъщност Франсис се казва. А принцът? Ами принцът е… Дейвид, не Марк… А не беше ли Мики? Просто продължете да четете… и ще разбере сами!
Всичко започва с няколко звънчета
Родена с името Франсис Етъл Гъм в семейството на водевилни актьори, Джуди Гарланд се качва на сцената, когато е само на 2 години и половина. В първото си участие пее „Јіnglе Веllѕ“ заедно със сестрите си – Мери Джейн и Дороти Вирджиния, докато майка им свири на пиано. Вероятно никой нито от публиката, нито от семейството на скоро проходилата малка Франсис тогава е предполагал, че същото това момиченце един ден ще се превърне в един от най-разпознаваемите холивудски гласове.
Повече от 10 години след този първи сценичен дебют, през 1939 година амбициозният баща на Франсис я отвежда в студиото на Луис Б. Майер, където съвсем спонтанно, щом бива помолена да изпълни нещо, тя запява „Јіnglе Веllѕ“. Въпреки определено неочаквания избор на песен, студийният магнат харесва 13-годишното момиче и веднага й предлага да подпише договор, с който да влезе във „фабриката за мечти”. Твърде малка за да направи осъзнат избор, бъдещата звезда се съгласява… макар после, до края на живота си да твърди, че превръщането й в Джуди Гарланд е било най-голямата й грешка.
От Франсис в Джуди, от Джуди в Дороти
Лео стана на 50 – момчето на Холивуд порасна
Хоакин Финикс – един „жокер“ на 50
Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас: на 55 и 80
Съвсем очаквано в началото Джуди получава малки и епизодични роли, които не разкриват достатъчно добре потенциала й. Нейният агент обаче решава да я запише на кастинг за нов филм, в който участват плашило, куче, лъв… и едно малко момиченце. Познахте вероятно, че става дума за „Вълшебникът от Оз”. Както може още да предположите, Гарланд се явява на въпросния кастинг и получава ролята. Точно това е моментът, в който малката Джуди се превръща в Дороти – образ, с който ще я свързват до края на живота й. Скоро след като звездата й е изгряла на небосвода на Холивуд, Гарланд става и най-търсената и съответно най-високо платена актриса. А колкото до развитието на кариерата й – тя бележи все по-високи върхове. Джуди Гарланд снима почти непрекъснато, графикът й е препълнен, ежедневието й минава пред камера… В резултат на всичко това тя печели две номинации за Оскар и… редица здравословни проблеми.
Светът… отвъд дъгата
Макар никога да не печели Оскар, Гарланд все пак получава голямо отличие за дебютната си главна роля – една от песните, които изпълнява във филма – „Отвъд дъгата“ („Over the rainbow“) е обявена за песен номер едно на столетието и остава завинаги в Златния фонд на Холивуд. Вероятно някъде там, където заключват плочата с нейното изпълнение, остават и мечтите й да бъде щастлива.
(не)Сбъдната мечта
Холивуд не е сбъдната мечта, дори не бива изобщо да бъде мечта! А страната отвъд дъгата е измама! – това разбира Джуди съвсем скоро, след като се присъединява към гилдията на най-известните актьори. Всичко започва, когато с навлизането в пубертета теглото на невръстната актриса значително се повишава, а пропорциите на тялото й се променят. Това от студиото не са го планирали. Тя трябва да изглежда малка и мила, за да изиграе успешно ролята на Дороти във филма и в никакъв случай не могат да й позволят да напълнява, заради което я насилват да приема хапчета за отслабване под строг медицински контрол. С преумората пък се борят отново с медикаменти, този път й дават сънотворни. Полагало й се е по 4 часа сън два пъти в денонощието, след изтичането им е била събуждана… И така отново, и отново!
Въпреки строгия и нездравословен режим, самата Гарланд опитвала по всевъзможен начин да води нормален живот. Колко нормален живот обаче може да има едно 16-годишно момиче в Холивуд? За децата звезди детството е изкуствено, прекарано в изолация, пълно с големи купи сладолед и нищожни заплащания. Точно това се случвало и с Джуди, приятелствата и социалният живот били химера, а ежедневието й се състояло в работа по 18 до 20 часа всеки ден, без неделя. В неделя я оставяли да спи… благодарение на големи дози приспивателни.
От всичко по много…
Джуди Гарланд обаче в един момент пораства. И не, не напуска „фабриката за мечти”, всъщност не веднага, но започва да води наистина бурен любовен живот. Вече е пълнолетна и абсолютно никой не може да й налага забрани… или поне не и такива, свързани с това как изглежда или с кого прекарва дните и нощите. Резултатите от тази пълна свобода са 5 брака и 3 деца. Много? Ами много!
Тази дълга история, пълна със сватби и раздели, съвсем естествено има своето начало. И това начало се казва Дейвид Роуз, за когото Гарланд спонтанно се омъжва през 1941 година в Лас Вегас. Бракът им продължава твърде кратко, защото Джуди преценява, че е още много млада, за да изгради семейство. През 1945 година обаче явно намеренията й относно семейния живот се променят, защото се влюбва в режисьора Винсънт Минели и скоро забременява от него с първото си дете – Лайза.
Да, ако си мислите за Лайза Минели – тя е! Същата, която по-късно ще тръгне по стъпките и шеметната кариера на майка си. Да се върнем обаче в началото – скоро след като ражда малката Лайза, Джуди се завръща на снимачната площадка и заснема пет поредни филма. По същото това време бракът й с Минели съвсем не върви по вода, даже и по нищо друго не върви, а напрежението и нервните изблици в Гарланд нарастват. Вследствие на всичко взето заедно Джуди напуска работата в Меtrо-Gоldwіn-Меуеr и прекарва 8 месеца в болница в Бостън, след като прави опит за самоубийство. През всичките месеци лечение обаче актрисата не престава да повтаря как й липсва снимачната площадка и, когато терапията приключва, се завръща… да, точно там, в едно от студията, където се репетира музикалната комедия „Кралска сватба”. Много скоро след триумфалното й завръщане обаче тя отново става нервна и раздразнителна, което води до прекратяване и на този брак, тъй като Минели твърди „че не може да живее с човек, в когото живеят други трима”. Депресията, която обзема Джуди след раздялата, е дълбока и трудна за преодоляване, докато през 1952 г. не се появява един спасител – продуцентът Сидни Луфт. Нейната (поредна) голяма любов! Двамата заедно работят върху филма „Роди се звезда”, който жъне огромен успех. Благодарение на положителните емоции за кратък момент изглежда, че актрисата се стабилизира, благодарение на съпруг номер 3. Като казахме три, точно толкова дълго и Джуди живее с него – три години, през които се раждат – Лорана и Джоузеф. А после? После следва раздяла и още двама съпрузи – рекламният агент на нейните турнета Марк Хърън, с когото бракът продължава едва шест месеца, и последният, Господин №5 – музикантът Мики Дийнс, който е и последната споделена любов на Гарланд, буквално до сетния й дъх.
Недописаните тъжни приказки
Животът на Джуди определено си заслужава да бъде разказан и тя самата осъзнава това, заради което решава да започне да пише мемоарите си. Чрез тях иска да разкрие своята гледна точка за феномена Холивуд, да разкаже за хапчетата, лъжите, трудностите и откраднатото детство. Това решение взема в момент, в който се бори за живота си. Време, в което големите й кафяви очи повече напомнят на малки зърна кафе, почти изгубени върху лицето, а краката й са така подути и натежали около глезените, че любимите й обувки с токчета остават само блян. Годината е 1959- та, а любимата актриса на хиляди хора се лекува от хепатит и цироза на черния дроб… и мечтае да напише книга, която да запази спомените й. Или поне споменът за нея! И ако мечтата й да бъде щастлива приключва на 13 години, то желанието за издаване на книга свършва до 65-та страница… благодарение отново на мъж. Този път не е баща й, а един от съпрузите й – Сид Луфт, който, още докато тя се лекува, залага на конни надбягвания аванса, който съпругата му получила от издателството. Нямайки пари, Джуди бързо губи и мотивация и се завърта отново в омагьосания кръг на депресията. Колко ли пъти обаче е способен човек да издържи завъртането в центрофугата на разочарованието? Не много! Не и твърде много…
„…ще се събудя там, където облаците са далеч от мен“
Уморена от всичко, великата Гарланд напуска сцената на живота на 22 юни 1969 година. Точно 12 дни, след като е навършила 47 години. Официалните твърдения са, че леталният изход е в следствие на случайно предозиране с успокоителни. Много вероятно е обаче и осъзнато „непорасналата Дороти” да е избрала да сложи край на приказката си по начин, на който Холивуд я е научил – с лекарства… заспивайки… завинаги! Кое от двете е истина – това едва ли някой някога ще разбере! А може би и няма смисъл…
За спомен Гарланд ни остави една песен, напомняща, че „неприятностите се топят като лимонови бонбони”. А това е повече от достатъчно! Благодарим ти, Джуди! Благодарим ти, Дороти! Дано и двете сте открили щастието… някъде там, отвъд дъгата!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Pinterest
