За света на модата името на Красимира Стойнева е феномен. С нестандартните си модели и авангардни решения дизайнерката с български корени успя да сътвори истинска революция в бранша и за кратко време намери своето място в Седмица на модата в Лондон. Труд, талант и щипка късмет са част от формулата за успех на талантливата дизайнерка. Ето с какво още е покрит пътят й към световните модни подиуми…
Помниш ли първия път, когато взе в ръка игла и конец?
Да. Мисля, че баба ми или майка ми дадоха първата игла и парче плат, за да се пробвам. Преди това много обичах да си рисувам кукли и дрехи за тях, които оцветявах и изрязвах.
Какво уши и за кого?
Рокля за една от любимите ми кукли. После шиех много такива „бързи“ рокли, поли и т.н. На по-късен етап започнах да шия и за себе си (нови неща за петъчната дискотека). И тогава се започна едно шиене на парченца, полички, потници, мисля, че панталоните ми се получаваха най-много.
Спомням си, че бях много горда с работите си, а и имах възможност да нося неща, които много харесвах. Не мога да твърдя, че са били супер уникални. Използвах готови кройки от майка ми, даже тя ме научи как сама да скроя пола само по размери. Вадех си кройките от Burda…
Това ли беше детската ти мечта?
Не и първата. Може би третата. Обожавах да танцувам и пея, мечтаех да стана певица. Надувах главите на съседите като въртях до дупка едно и също парче по цял ден и пеех колкото ми глас държи. Все още пея, но само в колата, на път за работа или изпращам по някое смешно клипче на любимата си братовчедка Диана.
После, когато осъзнах, че мога да рисувам добре, исках да стана много добър художник, и така докато не хванах шевната машина и осъзнах, че мога да комбинирам всичко в едно. Вдъхновение от музиката и изкуството, прехвърлени в идеи за колекции.
Защо Лондон, а не Париж или Милано (примерно)?
Лондон, защото по-рано в детството си казах, че никога няма да науча английски. Затова, никога не казвайте никога! Лондон беше всеизвестен с креативността и бунтарството си и може би затова ме привлече.
Градът е страшно цветен бих казала и изпълнен с много различни националности, култури и субкултури с техните различни модни движения. Страхотен е за вдъхновения!
Как изглежда един обикновен твой работен ден?
Всеки ден започва по един и същи начин, освен ако нямам бизнес среща, шоу на децата ми в училище или не преподавам в университета. Първото нещо е да си взема ключовете от рецепцията, да оставя тежката си чанта пълна с какво ли не и след това да подготвя задачите за деня. В съседство с моето студио има компютърна стая, в която обикновено са част от асистентите ми. Те отговарят за PR-a на компанията, а също за маркетинга и социалните мрежи. След като разпределя задачите за деня, следва разпределяне на задачите за всички от екипа, докато се наслаждавам на сутрешното кафе. Ако денят ми не е много натоварен, успявам да почета за всичко интересно, което се случва в модния и глобалния свят.
В момента работя върху продукцията на зимната си колекцията, завършването на лятната за 2018 и изготвянето на капсулна колекция за частна изложба в Рим, на която бях поканена да участвам. Също така подготвям лична презентация на новата си колекция, няколко арт проекта и промотирането на последната си колаборация. Няма да сбъркам, ако кажа, че сега е един от най-забързаните периоди от годината.
Нещата, без които не можеш в ежедневието си?
Не мога без децата и семейството си, без разговор с приятелка по телефона, без доброто си настроение и добрия колектив. Без тези неща наистина не мога!
Най-голямото предизвикателство в работата ти?
Да успея да не се захващам с прекалено много нови идеи! Креативността често надделява над бизнеса, а това не е най-правилното за успешен бизнес. Сега вече съм наясно, че за всичко си има време.
Кога една мечта се превръща в реалност?
Интересен въпрос. Може би когато повярваш, че можеш. Когато направиш първата стъпка и не се отказваш при всеки малък неуспех. Когато имаш подкрепата на много хора. Когато най-близките ти хора не губят вяра в теб и не спират да те подкрепят. Бих казала, че да мечтаеш е лесно, но най-трудното е да направиш тази важна стъпка.
Криси Верославова – щастлива, когато прави нещо за другите
Георги Милков и срещите, които ни променят
Мария Лалева: „Ако нямаш себе си, кой живее живота ти?“
На теб колко време ти отне този процес?
Много бързо взех решението да замина за Англия. Знаех, че това, което искам всъщност в този момент не може да се постигне в България. След това в Лондон се сблъсках с реалността, трябваше да науча езика доста добре, да уча в университет, а тогава беше невъзможно, защото таксите бяха доста високи. Затова си намерих работа и започнах да уча и да се справям с живота. По-късно – през 2007-а България влезе в Европейския съюз и университетските такси станаха много по-поносими. Но вече бях омъжена и с дете, след това се роди и второто ни дете и през 2010-а реших, че сега или никога трябва да сбъдна мечтата си. Оттогава не съм спирала да мечтая и да работя за постигане на мечтата си.
Какви компромиси се наложи да направиш?
Отказах се от цигарите, колкото и смешно да звучи. Реших, че те отнемат голяма част от финансите, които мога да инвестирам в бизнеса си. В началото правех много компромиси със свободното си време, с времето за приятелите (някои от тях останаха, други си заминаха), бях много заета да уча как се ръководи бизнес, да балансирам между семейството и работата. Децата ми бяха малки, мъжът ми – ревнив, покани за партита – много, а работа – още повече и на всичко това трябваше да уча нови неща постоянно.
От кои имена в модата си се учила и на кои се възхищаваш?
Кристофър Кейн, Джон Галиано… харесвам и модни къщи като Prada и Gucci и артистичния подход, който добавят към дрехите си.
Има ли по-специална личност, за която би искала да направиш дреха?
Риана. Страхотна е в това, което прави. Винаги съм я харесвала. Кубрат Пулев също е страхотен и мисля, че палто с цветовете на българския трибагреник би му стояло страхотно. Гери Никол също виждам като доста смела личност, която би носила якетата или палтата.
Как изглежда ателието ти?
Нещо средно между шивашки цех и ателие, тъй като съм базирана в университета на Източен Лондон, където и преподавам, и имам достъп до всякаква техника и оборудване. В него съм от понеделник до петък, от 10 до 18 ч. Често се налага да оставам и до 22 ч., че и до по-късно. Около Седмица на модата нямам и почивен ден, работя и събота, и неделя, за да сме готови с всичко.
Поддържаш ли връзка с останалите български дизайнери в Лондон?
Да, имам доста приятели в бранша. Иванка Христова е една от тях. Доста често си споделяме успехи и неуспехи. Помагаме си една на друга. Винаги съм смятала, че да споделяш и помагаш на някой е важно за твоето лично развитие.
Над какво работиш в момента?
Работя най-вече върху структурирането на бранда, а също и върху новата си колекция.
Накъде вървят мечтите ти сега?
Развитие на бранда в страни като Китай и САЩ. В момента работя върху възможността да сме по-видими и достъпни на тези пазари. Очаквам и третото си дете, което ме прави малко по-неспокойна. Мечтата ми е за едно спокойно бебче и успешен бизнес.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Личен архив
