Кристиян Милатинов: „Tрябва да има действие“

Срещаме се с актьора и модел Кристиян Милатинов в един почти пролетен следобед. Нямаме търпение да го разпитаме за футбола, модата, киното и всичко, което го движи напред. Никак не ни се искаше разговорът да свърша!

Разкажи ни как започна всичко, за детството ти, за началото, семейството ти, цирка…

Баща ми беше цирков артист. През 80-те и 90-те циркът у нас имаше почва, в момента обаче много малко държави го подкрепят. Баща ми беше акробат, участваше във вариатетни програми. Аз му бях асистент. Покрай него и група “Ковачеви” винаги съм бил в тази сфера, дори без да искам. Така разбрах, че актьорството и модата са свързани. В цирка съм от около 5-6 годишен Създадохме и номер, наречен “Крис Милър”. Малкият и големият каубой. Имаше пирони, на които правеше баланс. Аз бях малкия каубой, по-умен от големия. Беше скеч! След това вече се насочих към спорта. На 11 заминах за Испания и започнах да се занимавам с футбол.

Играл си в Школата за юноши на ФК Барселона, как стигна до нея?

Играех в България. Знам, че футболът, актьорството и модата са много различни като светове. Но именно това е интересното на живота. Да бъдеш на различни места, да опиташ различни професии, но наистина да ги усещаш и разбираш. И да намериш баланса. С футбол съм се занимавал от 7 до 14 годишен. В „Барселона“ бях на проби, тогава живеехме близо до Валенсия. Заминах с майка ми и тогава все още не бях излизал извън България. Когато си малък приемаш всичко по различен начин. Всичко е друго, впечатляваш се лесно. Развиваш се, попиваш всичко, въображението ти работи много. Информация, която след време ти е полезна и е истинско богатство. Не се бях връщал до 18 годишен в България.

Стоичков беше треньор на „Барселона“ по това време и с баща ми го изчакахме. Баща ми му разказа, че сме българи, и той директно ни каза да дойдем отново на следващия ден и да търсим Гилермо Амор. Отидохме, разбира се, търсихме Амор. Беше там, но Стоичков не му беше казал нищо. (смее се). Но ме разпита къде съм играл, свърза се с треньора ми от Валенсия, разбраха се и ми се обадиха още същия ден. Отидох на проби, бях там цяла седмица и после останах за по-дълго. Картотекираха ме и влязох в школата. Доста филмово влизане! Просто трябва да вярваш. Хората се страхуват да правят неща, да опитват. Мислят си, че ако сгрешат, ще настъпи краят. Когато си млад, има толкова много възможности. Живеем в супер време. Можеш да правиш наистина всичко. Но ние сами си слагаме ограничения. Това е навсякъде, не само тук. Хората се влияят от чуждото мнение. Мислят много какво ще кажат другите. И е хубаво да се работи в екип, по-добре е за всички.

Вижте още:

А къде се нарежда Америка в географската ти карта?

След Испания. Бях в Ню Йорк 4 месеца, след това още 6 месеца. Динамиката е уникална. Една година е равна на 10 години. Всички са био машини. Времето тече по различен начин. Обожавам да се разхождам, а при нас в България като че ли само се придвиждаме от точка А до точка Б. А и София е толкова малка. В Лос Анджелис също живях известно време. Нямах агент, но научих доста онлайн платформи, с които нещата могат да се случат. Ако искаш да имаш агент, ти трябва доста време. Минимум 3 години, да отделиш този период и да се посветиш само на това. За да видят, че си там. Все пак там всеки шофьор на автобус е режисьор… Отсяването е дълъг процес. Качеството си личи, но е важно да познаваш хората. Нивото там е друго. Много харесвам независимо кино, Холивуд малко прилича на секта. Има изключително силни независими филми. Важно е да се твори. Индустрията се развива и еволюира супер бързо, Холивуд, разбира се, е това, което е, супер ниво. Но много обичам френско и италианско кино, испанско също. Когато бях в Мексико научих и доста за пазара им, огромен е. Обичам и дивите места, когато едно място стане много туристическо, губи от чара си. Бях в Никарагуа, там е много красиво, ходят много сърфисти. Азия например е по-различна. Латино Америка е пълна с емоция, но има европейско усещане.

Разкажи ни за рекламите, снимал си толкова много!

Имам поне 5-6 реклами с Меси, Неймар, Роналдо, Пеле, с Оливър Стоун. Пеле е много интересен, притежава супер аура. Модата е част от живота ми. И то голяма. Започнах с модна агенция, може би към 15-16 годишен започнах да се занимавам с театър, да уча, в началото с уъркшопове. Но модата ми даде възможност да пътувам. Трупаш опит с реклами, с ходене по кастинги. Това много помага, фактът, че си пред камера. В момента може би погледите са насочени към Париж, Лондон, Берлин. Ходил съм няколко пъти, снимали сме и там. Копенхаген дръпва много и е много интересно място за мода. Правят и интересно кино, вече не са толкова мрачни! Жалко, че в България няма много мъжка мода. Трябва да се правят опити. В България има много млади хора, които бълват идеи. Пътуват, трупат опит. Трябва да се експериментира, иначе няма как да се случи!

Кои са най-готините брандове, за които си работил?

Dolce & Gabbana, Levi’s, H&M в Испания. Работил съм за Guess, Replay, Emporio Armani. Много си падам по денима!

Защо се върна в България?

Дърпа ме, роден съм тук. Винаги на 2-3 години се прибирам и се зареждам. Последните 10 години виждам голяма промяна. Младите се развиват. Особено в София. Модата също се променя, усещат се различни тенденции. Има много готини хора. Трябва да мине време. Трябва търпение. Но обичам да се връщам, да правя различни проекти. Снимахме филма “Никой” преди няколко години в Родопите, много нестандартен, много различен. Чупи преградите, а това тук ни е нужно. Мисля, че в България има доста качествени актьори. Обичам да експериментирам, ако идеята ме грабне, съм съгласен да се впусна в нов проект. Бих се снимал в късометражен филм и на студент, ако идеята е добра. Сега работим по нов проект, трудно е, защото трябва да съм на едно място, особено, когато става дума за театър. А в момента пътувам много. В близко бъдеще, сигурен съм, ще се получи. А и това, което те учи най-добре, е практиката. Важно е да си верен на себе си, да си актьор на сцената и човек в живота.

Разкажи ни и за сериала “Полицаите от края на града”, как ти се отрази този опит?

Уникални професионалисти, много беще динамично, имат богат опит в телевизията, в киното. Повличат те като вълна, снимахме много и то за кратко време. Това беше сериозен опит. Снимахме по епизод на три дни. Залагахме на 2-3 дубъла. Нямахме много време. Беше ектремно!

Ти си само на 31. Как намираш време за всичко? Какво те движи?

Желанието към непознатото, към новото, това ме кара да живея. Да усещам хората навсякъде, където отивам. Това ми отваря мирогледа. Има толкова пътища пред теб. Толкова много за опознаване! Разбрал си една професия, после друга… Винаги се учиш. Не трябва да засядаш на едно място. Осъзнавам се бързо, събуждам се и действам.

Какво друго би опитал, чисто професионално?

Идва от само себе си. Обичам да снимам. Хоби ми е, обичам да снимам хора, различни моменти от града. Фотографията остава, запечатваш един момент и то точно такъв, какъвто е. Хващаш един поглед, който е неповторим. Стив Маккъри ми е любим. Невероятен е. Марио Тестино също, ако говорим за мода. Обожавам модата, винаги ще е част от живота ми. Аз снимам доста реклами като модел, малко го изоставих, но ще направим завръщане. Обичам да поддържам и Instagram!

Къде би заминал, ако имаш 10 секунди да решиш?

Гватемала!

За какво мечтаеш?

Да намеря същността на живота. Дълбоко в мен. Знам, че е там!

Бърз съвет към младите! Онези, които се лутат.

Нека да се лутат, ще намерят пътя си. Да търсят решения, живеем в най-свободното време. Можеш да правиш каквото си поискаш. Виж, мързелът е друго. Трябва да има действие! Да не се влияеш от мисленето на другите и да имаш собствен критерий.

Снимки: Личен архив

Още може да намерите в профила на Крис в Instagram: @krismilar