Понякога се чудим колко Марии живеят в една Силвестър. И как се разбират на коя днес й ден да се покаже. Веднъж, за да ни разсмее, друг път – да ни разплаче. И всеки – за да ни докосне. Такива жени стихии са рядкост, но с кожата си усещаш кога една от тях се е изправила на пътя ти. Заслужават да им се посвещават стихове, да им се свалят звезди (ама от най-ярките), да им се случват чудеса и да им се прощава, че понякога могат да бъдат и бедствия.
За рождения си ден тази година Мария Силвестър си подари концерт с една друга специална дама – класическата пианистка Мария Каракушева. И имаше и музика, и песни, и смях, и аплодисменти. А сега питаме какво следва:
Разкажи ни как възникна идеята за “Концерт на две Марии и едно пиано”?
Възникна постепенно, но това беше само на пръв поглед. На втори имаше доста побутване от страна на пианистката Мария Каракушева. И Слава Богу. Защото аз трябва да бъда убеждавана упорито за подобни неща. Веднъж влязла в процеса… съм като торнадо. Но дотогава си трябва системен тормоз.
Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб и Мария Каракушева по пътя към осъществяването на този проект?
Нейната дисциплина среща моя хаос. Ето това предизвикателство се оказа доста фундаментално. Смятам, че се получи добре. Появи се форма, наша. Много интересен микс между стендъп, класика и още много неща… няма да ги разказвам. Елате да си ги видите :)
Какви бяха реакциите на публиката непосредствено и спонтанно след самия концерт?
Хм. Имаше много приятно изненадани хора. Не съм се съсредоточавала върху това. Просто защото бях много изненадана в този момент от липсата на смазваща критика от собственото ми Аз… към самото себе си. Което е непривично за мен. Може би тогава си казах: “Добре, не бъди зла към себе си в момента. Знаеш, че се получи”. И тогава отидох да изпия едно питие в абсолютно осъзнат комфорт и в изключително добро настроение. Хората ни харесаха и ни искат пак. Ще се дадем…само ако имате роял!
Заредихте ли се с адреналин и идеи за епизод 2 заедно, или следва малко почивка от сцената?
Никаква почивка. Започнаха да идват все по-нови идеи. Вдъхновени сме. Този изказ на сцената между нас предполага развитие. Когато си на верен път, нещата се случват с лекота.
За нас е удоволствие да те виждаме на екран в ролята на водеща, но сме любопитни няма ли да те видим и в ролята на актриса?
Ще хвърля един боб по въпроса. А ако не, ще хвърля някой продуцент в боба… за да се смесят и да ми кажат какво правим.
Съвсем скоро те забелязахме в топ 10 на класация за най-стилните жени в България. Как се формира стилът ти през годините и през какви трансформации премина?
Това е новина за мен. Не знаех. Стилът ми се формира като независим и трудно предвидим. Не обичам модните тенденции. Не се е родил този, който ще ми определя как да се обличам. Слагам дрехи, които имат характер и отговарят на настроението ми. Правя ясна разлика между сценично облекло и ежедневно и ги ползвам по предназначение. Но ако ме питаш как се чувствам най-добре – без цялата тая суета. Гола на плажа. С рошава коса. С книга, музика и око, пълно със синьо море и всичките му вариации. Оттам си го нося после – за ползване през годината. Затова са ми сини очите. Не за друго.
На екран сме те виждали да яздиш кон боса, но облечена в тюлена пола на принцеса. Кой е най-смелият експеримент, който си правила с външния си вид?
Нищо не ме изненадва. Обичам всякакви предизвикателства. Нищо не ми е така странно, както липсата на вкус. Затова избягвам подобни източници. Оттам насетне всичко ми помага. Обичам да създавам собствени правила. Често те граничат с парадокса. Но в зависимост от усещането ти за красота – две несъвместими дрехи могат да си създадат една успешна връзка. Това обичам и на този ръб се возя.
Има ли български дизайнери, на които се доверяваш и харесваш като творчество?
Харесвам Мариела Гемишева. Тя организира символи и архетипи в костюмите си. Това харесвам. Обичам да слушам какво говорят дрехите създадени от нея.
Кои са книгите, които стоят на нощното ти шкафче сега?
*Вярна на себе си, Мария ни отговаря със снимка и успява още веднъж да ни изненада приятно.
Следим под лупа приключенията ти. Скоро се завърна от Ню Йорк. Разкажи ни с какво успя да те спечели и впечатли този щур град?
Беше прекрасно начало на годината. Ню Йорк е красив и луд. Стилен, богат, беден, талантлив, висок, джазов и любопитен. Там има всичко, за всеки.
Кой е твоят топ 5 на местата в Ню Йорк, които е вдъхновяващо да се видят?
Няма да кажа. Всеки сам да си ги открие.
За финал пазим един въпрос, който често се възприема за клиширан, но пък нас ни връща в детството, когато заспивахме и се будехме мечтаейки. Какви са мечтите ти, Мария, малки и големи? За пътешествия, за нови превъплъщения и промени?
Мечтите ми са пораснали, но са в пубертета си. Много са докачливи и молят да не ги безпокоим. Иначе щели да избягат от вкъщи. А не е хубаво да се бяга оттам. Приятно вкъщи на всички желая и проветрявайте мазетата <3
За интервюто: Александра Тошева
Снимки: Лилия Йотова и личен архив на Мария Силвестър
