Надали някога е правено интервю с Виктория Бекъм, в което тя да бъде толкова открита и емоционална, колкото я намираме в това писмо. Писмото до нейното 18-годишно Аз, което Vogue публикува. Почувствахме се сякаш ни е допуснала до страниците на личния си дневник и го оценихме, наистина. Думите й за любовта и семейството ни вдъхнаха от онази вяра, която често светът успява да разклати и постави под съмнение. Съветите й за увереността и силата на жената върнаха и нас самите към спомените и едни по-неуверени години. Винаги сме я харесвали, но сега видяхме една друга Виктория, която успя дълбоко да ни докосне. Споделяме пълното писмо с вас:
“Скъпа Виктория,
Знам, че не ти е лесно сега. Не си най-красивата, нито най-слабата, нито танцуваш най-добре в Laine Theatre Arts college. Никога не пасна идеално на мястото си, въпреки че учеше с прекрасни момичета. Имаш ужасно акне. Мислиш, че директорът те сложи отзад на спектакъла за края на учебната година (облечена в унизително светло лилаво трико от ликра), защото си прекалено закръглена, за да бъдеш отпред. (Това може и да е истина, може и да не е.)
Извън училището има червена телефонна кабина, а ти тъкмо си звъннала на родителите си, плачейки: “Не мога да го направя, липсва ми домът ми, не съм достатъчно добра”. И майка ти казва да се прибереш у дома: “Ще отидем до Lakeside и ще ти купим нови обувки”. И звучи изкушаващо. Но тогава баща ти взима телефона: “Остани там и докажи на всички, че грешат”.
Ако беше послушала мама, щеше да отидеш в Lakeside. (Обувките са важни, но не точно сега). Щеше да е по-лесното решение на проблема. А аз ти пиша, мое 18-годишно Аз, за да ти вдъхна кураж и да ти кажа – бъди силна!
Не си забравила, че те тормозеха в училище, нали? Помниш ли първия ден в гимназията? Всички деца носеха собствените си палта и последен модел чанти, но не и ти. Екипирана в униформата на училището, ти стоеше и замръзваше на двора му. Но издръжливостта, която разви тогава, вече ти се отблагодарява и ще го прави до края на живота ти.
Тенът на лицето ти ще се оправи (в действителност в бъдеще ще имаш собствен бранд за грим), веднага щом осемдесетте приключат, химическото къдрене ще изчезне и теглото ти ще се понамести. В училище се храниш само с “Super Noodles” и кутии със зърнена закуска “Frosties”, защото пише, че не съдържат мазнини. Ще изтърпиш много други глупави диети (и ще се пристрастиш към зелените сокове). Вместо всичко това, научи се да приемаш своите несъвършенства – това е и което искам да ти кажа. Остави кожата ти да диша, носи по-малко грим (и никога не позволявай на никой гримьор да обръсне веждите ти! Ще ги увреди завинаги). Винаги ще си останеш пристрастена към лаковете за коса “Elnett”, но с времето ще се научиш да ги ползваш по-пестеливо. И сигурно трябва да ти го кажа – остави бюста си на мира. Всички тези години, в които отричах за силикона – беше глупаво. Както и знак, че изпитвам несигурност в себе си. Просто се наслаждавай на това, което имаш.
