Вижте тази публикация в Instagram.
Латино буря, която през последните седем десетилетия е превърнала живота си в безкраен низ от вдъхновения. За жените, за актрисите, за всички, които отстояват себе си с достойноство и знаят кои са.
От спомените за любовните й връзки с Марлон Брандо и Елвис Пресли до упоритостта и житейските мъдрости, изказани с песен.
Вижте тази публикация в Instagram.
Всъщност историята й започва през далечната 1936 година в Пуерто Рико. Съдбата я отвежда към „сивия“ Ню Йорк, когато е на 5. Колкото и красиво да звучи това, всъщност действителността на първите години в Америка е съвсем различна. Заедно с майка си Рита живее в Бронкс в апартамент, който делят с още три семейства. И докато лежи пред камината, заспива с една-единствена мисъл – колко много иска да „бъде специална“. И успява. Превръща най-големия си копнеж в действителност – да бъде в шоубизнеса.
Вижте тази публикация в Instagram.
Филмографията й е главозамайваща с интересни персонажи от филми, записали имената си в историята – като „Да пееш под дъжда“ и „Уестсайдска история“, за който печели „Оскар“. Впечатляващи превъплъщения прави в „Майсторски клас“ и „Стъклената менажерия“. С невероятното си чувство за хумор Рита Морено се налага и в някои от най-известните предавания за деца през миналия век. Играе самата себе си в една от емблемите на 80-те – „Мъпетите“.
В преследването на мечтата си Морено напуска училище на 16 и започва да обикаля с трупата Водевил, като изпълнява ролята на „испанска танцьорка“. Талантът й е забелязан от Метро Голдуин Майер година по-късно. Прави малки, но уверени крачки към голямата сцена и през 1961 година заема достойно мястото си във филмовата версия на „Уестсайдстка история“. И животът й се преобръща. Но не напълно.
Независимо от успехите й като актриса, тя продължава да бъде дискриминирана. След десетгодишна пауза в киното актрисата получава покана за прослушване за ролята на мексиканска съдържателка на публичен дом, за която отказва. Според Морено устойчивостта и решителността са уроци, които „се практикуват и учат цял живот“.
И така от аутсайдер и мечтател, Рита Морено успява да се превърне в норма за подражание във филмовата, телевизионната и театралната индустрии. Тя е първата латиноамериканка, която пробива на Бродуей и в Холивуд. Една от 12-те актьори в историята и единствената жена, която е печелила всички възможни престижни отличия.
Вижте тази публикация в Instagram.
Не по-малко завладяващи са и любовните истории, за които има много какво да разкаже. Тази, която наистина пробужда любопитството на всички е с Марлон Брандо. Първата им среща е, когато Рита е на 23 години. Пламенната история обгръща и двамата, докато Рита не разбира, че актьорът й изневерява. След раздялата им, Рита започва да се среща с Елвис Пресли, от което Марлон Брандо много се ядосва.
„Дори преди ерата на социалните мрежи, светът знаеше, когато излязохме“, споделя актрисата.
Малко след това Рита Морено среща и се жени за Лени Гордън, с когото имат дългогодишен брак до смъртта му през 2010 година.
Вижте тази публикация в Instagram.
През 2013 г. получава награда за цялостно творчество пред пълна зала с велики световни знаменитости, които я посрещат на крака. Самият Морган Фриймън я кани на сцената. Но това, което Рита Морено изпява вместо реч на благодарност ни показва истинската сила и житейска мъдрост, която тази латино буря носи в себе си и с която увлича всички останали.
„Докато вървя към най-добрата част от живота си, осъзнавам, че съм имала време да се науча да се наслаждавам на свободното си време, на всички малки удоволствия и така за щастие признавам, че имам всичко, за което съм молила и всичко, което съм искала.“
През 2015 година, когато е на 83 г. изнася реч пред дипломантите от Североизточния университет на Илинойс. И определено дава пример кои са нещата в живота, с които човек не трябва да се примирява.
„От съвсем малка знаех каква искам да стана, но ми отнеме много повече време да разбера коя съм. Това в действителност е пътуване. И ако се определяте с аплодисментите, то тогава ще сте в голяма беда, когато не получите никакви. Тайната е да се водите от вътрешен компас, който ви напомня и ви води към това кои сте. И знаете ли, понякога ще забравяте. Това е част от моята история. Когато бях на 60, бяха изминали 10 години откакто не бях снимала филм, а това е почти един живот за актьора. Затова бях поласкана, когато агентът ми ме подготви за прослушване за роля във филм на много известен режисьор. Препрочитах сценария в продължение на седмици, всяка реплика, всяка дума, за да съм убедена, че мога да се справя с нея. По време на прослушването бях толкова уверена, че ще получа ролята, че влязох в стаята, в която стояха режисьорът и всички останали от екипа и казах: „Нямам търпение да изиграя тази роля пред вас, защото смятам, че наистина я овладях“. – След бегъл поглед на сценария ми настана неловко мълчание. – „О, не, не, не, скъпа! Това не е ролята, която искаме да прочетеш“. – Спомнете си, че аз бяха на 66. – „Извикахме те за образа на мексиканска съдържателка на бордей“. Агентът ми ми беше дал грешна роля за разучаване. И си помислих: Съдържателка на бордей?!? Мадам?!? Чакай малко!!! Имам „Оскар“ за „Уестсайдска история“, имам „Тони“ за бродуейския спектакъл „Риц“, имам „Грами“ за албума на „Електрическа компания“, има две награди „Еми“ – едната за „Мъпетите“, другата за „Досиетата Рокфорд“… И сега това… „нещо“ ме повика на прослушване за две реплики!!! На испански!!! Можете да си представите как лицето ми пламна от унижение. Бях зашеметена с всяка частица от достойнството си. Животът ми се разпадаше, като се пръскаше на малки парченца в краката ми. Смалих се. Несъмнено отново бях онова бедно пуерториканско момиченце. Какво да кажа на това безчувствено олицетворение на бездушието? Какво да му кажа? И тогава се случи! Погледнах го. Успях да събера парче по парче цялото си възможно достойнство и казах: „Съжалявам, но аз не играя мексикански съдържателки на бордей! – О, не, не, скъпа! Ти не разбираш! – каза той. – О, не, вие не разбирате!!!“ И много, много бавно събрах нещата си, без да показвам колко разтреперана от ситуацията съм и си излязох. Звучи добре, нали? Грандиозното ми напускане в защита на гордостта. Три дена по-късно се сринах. Опитах да скрия обидата и срама, но съпругът ми дойде, обви ръце около мен. Той го умееше. Този човек знаеше коя бях, познаваше дълбокото ми „аз“ и никога не ми позволи да забравя. Това беше преди повече от 20 години, но беше урок за научаване, върху който да работя през целия си живот. Затова, обкръжете се с хора, които ви обичат и подкрепят, които вярват във вас, които няма да се опитват да ви определят, но ще ви предизвикват, нахъсват и ще ви напомнят какво можете. Не позволявайте на никого, на абсолютно никого да пречи на мечтите ви или на целта ви, или на виждането ви. Те принадлежат на вас.“
Текст: Ивайла Влахова
Снимки и клипове: Instagram и YouTube