Ще ви разкажа една история. В нея главен герой е Симеон Атанасов – момчето от морето, на 23 години, роден и израснал в Бургас, но от няколко години активен жител на столицата. Той е дизайнер. От онези млади творци, които впечатляват със свежите си идеи и нестандартно мислене. Създател, откривател, идеалист.
След като завършва гимназия със специалност приложни изкуства в родния си град, той продължава артистичния си път в НБУ и записва дизайн на бижута и аксесоари. Разказва как до голяма степен си представя, че ще лее метали и ще шлифова камъни. „Привличаше ме идеята да правя нещо, което ще остане. Изкуство, което може да се носи. В края на първата година разбрах, че специалността изобщо няма да стартира, поради недостатъчно кандидати. И така се оказах в модата.”
Прекъсва за година образованието си след трети курс, защото научава за възможност да се установи ателие по ювелирство в университета и решава да изчака, за да може поне накрая да види занаята. „Но, разбира се, не стана, наивно беше да вярвам, че наистина ще направят ателие.”
Как обаче Симеон вижда модата? „Аз всъщност съм малко скаран с нея – такава, каквато я виждам по улиците и моловете. Да си модерен до голяма степен за мен значи да си безличен. Да отидеш в мола и да си накупиш актуални, според тенденциите за сезона, дрехи не е голямо постижение. Това не е да имаш стил, това е просто консуматорство. Хората си мислят, че са индивидуалисти, защото е заразно хубава мисъл, но всъщност се обличат като униформени. Аз пазарувам предимно, да не кажа изцяло, second hand, защото си е тръпка да намериш хубава дреха и е малко възможно да видиш друг човек на улицата със същата. Това, разбира се, е само една причина, главното е, че в ежедневието си гледам да съм чист и спретнат – нищо повече не ми е нужно. Ама сега и да пазаруваш second hand е актуално и хората, които го правят с тази цел, се ограничават в един конкретен стил.”
Поговорихме си за идолопоклонничеството и следването на тенденции, наложени от актуалните в момента знаменитости. Позицията на Симеон Атанасов по този въпрос също е категорична: „В днешно време хората масово подрaжават на идолите си, обаче само що се отнася до стила на обличане. Имитирайки нечий външен вид, не постигаш друго, освен да покажеш колко си празен като личност.”
Едва пред последните 2 години разбрира какво голямо поле за изява дава модата. Осъзнава, че дрехата не е само продукт. „Покрай Яна Дворецка разбрах доста за понятието „бавна мода“ и определено смятам да работя в тази насока. Повторих трети курс, посещавайки лекциите на Дворецка и също я избрах за научен ръководител на дипломната си работа. Научих доста текстилни техники и развих подобаващо отношение към материала. Разхищението на този и всеки друг ресурс е недопустимо.
Дипломната ми колекция озаглавих ЕГО, като всъщност името дойде първо, а самата концепция се смени няколко пъти, минавайки през различните аспекти на темата.”
За какво се разказва в ЕГО-колекцията на Симеон? „Опитвам се да разкажа история за това как различните аспекти на характера ни и различните желания и стремежи са като „легион” от демони. Те, доминирайки и подчинявайки се едни на други в привиден синхрон, формират личността, която обществото приема, че сме. Но всъщност с опита си да предостави социално-приемлово външно проявление на първичните ни нужди и желания, Егото превръща ума в арена на най-ожесточените ни битки. Егото е тази част от личността, която тества реалността и осъществява контакт с външни индивиди. Всяка форма на общуване между личности е акт или на доминиране, или на подчинение. Всичко, което причиняваме на собствените си или чуждите тела, е акт или на доминиране, или на подчинение.”
Според дизайнера може би идеята е доста абстрактна за колекция от дрехи, особено като всички очакват проучвания за тенденциите и таргета, за да могат дрехите да бъдат продукт. Но той решава, че дипломната му работа трябва да е нещо повече или поне нещо по-различно. Трябва да е нещо, което ще остане и ще бележи в миналото му в някакъв момент. Не просто колекция за даден сезон и година.
„Тези дрехи са неприложими, освен може би в театрална или балетна постановка. Бих се радвал да ги видя така. Използвах само естествени материали – вълна (прежда и сурова – като вата), памук, който багрих сам и естествена кожа, която е рециклирана от стари използвани дрехи. Моментът с кожата е важен, защото аз като вегетарианец не бих си позволил да ползвам нова кожа само за собственото си сетивно наслаждение. Смъртта е прекалено висока цена за материал и аз не искам да бъда причината. Използваната кожа допълва концепцията ми, давайки още една посока за размисъл над доминантността на човека.
Симеон прави визуално проучване и събира снимки, които по един или друг начин визуализират смъртта, насилието, болката, страданието. Освен това започва да се интересува от психология, демонология, славянска митология, окултизъм и други. Търси вдъхновение предимно извън модата, но признавa, че е неизбежно влиянието и от някои дизайнери като Sruli Recht и Boris Bidjan Saberi. В крайна сметка успява да не пресъздава всичко съвсем директно. „Мъжът, който представих, е войн – победител и жертва в битката със себе си. Цветовете са естествени и земни, като това показва не страстта и агресията, а по-скоро нещо отминало, погребано, нещо, което е било и е оставило само белег.”
Търси своите модели предимно по улиците. И въпреки че не са професионалисти, се справят много добре и той е напълно доволен от резултата. Мъжът, какъвто Симеон го вижда или какъвто би си го представил: груб, суров, натурален, силен, тежък, доминантен, войн по своята природа, хищен в излъчването си. Жената е нежна, крехка, ефирна, невинна и съблазняваща. Самодивата от славянската митология би могла да е добър пример, защото тя, освен неземно красива, е и изключително опасна.
Симеон е и част от Neo nature’s fluid forces на Иван Асен 22, повече за което можете да си припомните тук. Там се представя с 3 унисекс палта.
Когато разговорът ни се насочи към своя край, почувствах, че току-що съм научила ценна история, която трябва да съхраня внимателно и да разкажа по най-увлекателния начин – така, както Симеон ми я сподели. Попитах го какъв би искал да бъде финалът на нашето интервю. Мисля, че избра най-добрият: „В заключение ще кажа, че, както си и личи от досегашните ми изяви, аз нямам точно определен стил. Всяка нова тема е нов разказ, героите и дестинациите са различни, а вдъхновенията идват от всевъзможни места. Моята мода ще е тази, в която човек се облича в труда, настроението и отношението на един творец, а не тази, в която е просто част от бизнес стратегията на някой търговец, обезличаващ и принизяващ работниците в машини за масово производство.”
Интервю: Станислава Добрева
Снимки: личен архив Симеон Атанасов
Вижте още:
Prototype 23. Когато модната мечта на две български момичета става реалност
Димитър Делчев: Ученикът на Рубик, който създава бижута от всичко
