Неговата фантазия намира цветното си отражение върху снежнобелия лист. Донякъде изкривено, донякъде истинско, то е като образ от счупено огледало, който остава неподвижен завинаги. Но пък толкова многолик, че всеки от интерпретациите му успява да заживее свой собствен отделен живот.
Говорим за илюстрации – понякога вдъхновени от реалността, друг път родени от безграничното въображение. Теодор Лозанов е творецът, чиито произведения предизвикаха вниманието ни и решихме да опитаме да надникнем в артистичния му вътрешен свят. Той бързо ни отвори вратите към него, а това, което научихме там, вижте в следващите редове.
Кой си ти, откъде идваш и за какво се бориш?
Теодор.Съм.Аз (като Will.I.Am, правя се на забавен). Откъде идвам не е така важно, по-интересно е къде ще стигна. За сега посоката е неясна, а борбата… За какво се боря?
Любов да има и по-малко драми.
Сега по-сериозно: как се запали по създаването на илюстрации?
Цял живот това си правя. Рисувам. По-сериозно започнах в университета.
Занимаваш ли се професионално с тази дейност? Къде?
Занимавам се. В комфорта на уютния си дом и съм много доволен, че мога да си го позволя.
Социално ангажирани ли са творенията ти?
Май не са, аз не ги мисля много – действам, както го усещам. Иначе ако питаш за злободневно – понякога са злободневнички, но внимавам да не прекаля.
Прави ми впечатление, че рисуваш предимно мъже. Има ли причина за това, или е случайност?
Разбира се, има причина! Сто години рисувах само жени! Мисля, че е време да бъдат бойкотирани и този свят да се доминира от мъже. Шегувам се, приятно ми е да правя това в момента, утре може да се промени.
Разкажи ни за идеята „Messin’Up The Classics”. Имаш ли други подобни проекти, в които създаваш пародийни образи?
Винаги съм обръщал внимание на album art-а, за мен това е 50% от албума. Показва отношение, дава ти посока за това, което ще се случи, докато слушаш. Често разочарова де, особено напоследък. Пародиите на известни албуми си ги правя за кеф, ако натрупам доста, може и да ги пусна някак… някъде. А образите са основно пародийни, ако не трагични… леко нещастни, но то е моментно състояние.
А какъв е случаят със странните носове, с които са изобразени повечето от героите ти?
Какви странни носове? Всички носове изглеждат по този начин, не разбирам… Странни са, такива са си. Харесвам ги.
Какви са твоите образи, кое е общото между тях?
Както казах горе – малко са тъжни, на граница с трагедията. Мислят за любов и подобни глупости, като мен.
Как би изглеждала 2014 година в една илюстрация?
Глобално – зле. Някакво петно. Скучно. В личен план – малко по-цветна. Хубава година ми беше.
А как искаш да изглежда 2015?
По-слънчева.
Къде нашите читатели могат да разгледат творенията ти?
Виртуално – teodorlozanov.tumblr.com; teodorlozanov.blogspot.com. Фейсбук, Инстаграм – навсякъде съм. Също и в този много приятен и нов български сайт.
Какво ти предстои?
Да раста без да старея. Да се татуирам. Не зная, затова е интересно. Искам да се влюбя,ама наистина, не ‘щото просто ей така. И да съм по-усмихнат!
Интервю: Станислава Добрева
Снимки: Теодор Лозанов
Вижте още:
