Музиката на Ясмин Леви е вдъхновена от ладино (наричани още сефаради) традициите, които тя преплита с фламенко и характерни близкоизточни влияния. Резултатът е силно емоционален и разпознаваем стил, който тя нарича и „музикално помирение“.
Предстоящият ѝ концерт на 16 март организиран от Comma Group е събитие, което очакваме с нетърпение. А днес ви срещаме с жената зад неповторимия глас – Ясмин, стихия от чувства, истини и музика, която докосва там, където думите понякога не стигат.
View this post on Instagram
„Първата ми грешка в живота беше да мисля, че щастието ми зависи от някой друг. Втората, не по-малко значима грешка, беше да вярвам, че съм слаба и че без защитата на друг бих се изгубила напълно в този свят. После, един ден, останах сама, без човека, който беше всичко за мен. Тогава се сринах. Всичките ми мечти изчезнаха; всичко, в което вярвах, изглеждаше като голяма лъжа. Бях на ръба да се предам, спускайки се в пълна тъмнина, място, от което вярвах, че няма изход. Погледът на двете ми деца, техните изгубени очи, докато гледаха майка си буквално на земята, беше моментът, в който реших да се боря за здравия разум и за живота. В този миг се родих отново. Най-големият шок дойде, когато открих колко силна съм. Все още се уча да се боря със старите вярвания, дълбоко вкоренени в мен, и да изцелявам себе си. Може да отнеме години, но никога няма да спра да опитвам.
Ние, жените, сме най-силните създания на земята. Ние сме умни, добри, любящи, талантливи, интелигентни, чувствителни и много повече, отколкото думите могат да изразят. Това, което често не правим, е да вярваме в себе си, да се обичаме и да си даваме уважението, което заслужаваме. Моля ви, знайте го и вярвайте в това. С всяка ваша вена, с всеки ваш дъх, усмихвайте се и бъдете добри към себе си. И когато любовта ви намери, помнете винаги да обичате първо себе си, а не просто да чакате любовта на другия човек към вас. Само тогава животът ще ви се усмихне. Завинаги…“
Рейчъл Сенът: hot момичето на момента, пред Dazed
Beard2Beard: Между музиката, модата и живото изживяване
Гийермо Лорка – изкуството отвъд чудото (и алгоритъма)
Тези думи сте написали под видеото си на песента „Mujer“ в YouTube. Албумът е роден в труден личен период и е посветен на различни женски истории. Какво изпълва сърцето Ви с благодарност?
Доброто в хората, щастието на близките ми и прекрасният живот, който Бог ми е дал. Нова песен, която мога да споделя със света, ме изпълва с благодарност. Животните и цветята, слънцето, дъждът… всички тези малки чудеса ми напомнят всеки ден колко благословени сме.
Вашето изкуство обединява култури, които по различни начини разказват за женската сила и уязвимост. Какво е усещането да носите този многопластов женски свят на сцената?
Това е велик дар от Бог. Изпълва ме с дълбоко щастие и гордост. Да нося тези истории на сцената, е свещена отговорност, а и привилегия.
View this post on Instagram
Концертите Ви често са описвани като „преживяване, а не просто музика“. Какво бихте искали българската публика – особено жените – да почувства на концерта Ви на 16 март?
Искам да се почувстват свободни… свободни да усетят всичко, което се появи в тях. Могат да плачат, могат да се смеят. Искам да не се срамуват от преживяванията си или от грешките, които са направили в живота. Най-вече искам да почувстват, че не са сами.
Сценичното Ви присъствие е разпознаваемо – силно, женствено и артистично. Как избирате сценичните си костюми, така че да носят същата емоция като музиката Ви?
Трябва да се чувствам свободна на сцената. Никога не съм вярвала в „продаването“ на сексуалност по евтин начин. Предпочитам елегантността… дрехи, които уважават това, което съм, както и моята публика. Когато ми е удобно и съм вярна на себе си, музиката може да говори честно.
„Mothers’ Pain“ е песен с мощно антивоенно послание, а Вие я наричате песента на живота си. Коя Ваша лична рана стои най-близо до нея?
Понякога се страхувам и се тревожа за децата си… заради света, в който съм ги родила. Раната, както я наричате, не е само моя – тя е на цялото човечество.
След като концертът Ви в Анкара миналата година беше отменен, избрахте да се върнете в Турция без страх. Какво Ви дава вътрешна смелост да бъдете мост?
Турция не е моята родина. Тя е родината на моя баща и затова винаги съм я приемала за свой втори дом. Отмяната на концертите беше един от най-болезнените моменти в живота ми. Това не беше мой избор и в онзи момент се почувствах като изоставено дете.
Не ме е страх. Била съм смела през целия си живот. Когато Бог реши да ме прибере, той ще го направи. Дотогава трябва да слушам сърцето си… а сърцето ми казва да опитам да бъда мост.
Работите с Mark Eldridge – Kipper, известен с проектите си със Стинг. Какви нови елементи отключи той във Вашето звучене?
О… Kipper ми даде свободата, която винаги съм била принудена да държа заключена в себе си. С него мога да бъда напълно свободна, дори луда. Споделяме една и съща смелост и дивост. Той не се страхува да върви с мен по нови и вълнуващи пътища на живота.
View this post on Instagram
„Caruso“ е класика, но Вашата интерпретация звучи като лична история. Каква емоция Ви води, докато я изпълнявате?
Честност и огромно уважение към този шедьовър. Израснах, възхищавайки се на тази песен, и през по-голямата част от живота си се страхувах да я изпея.
Казвали сте, че творите най-добре, когато сте тъжна. Как звучи гласът Ви, когато болката отстъпи място на щастието? И какво Ви носи щастие?
Моята тъга е моето щастие. Моята тъга всъщност е велик дар. Без тъга се чувствам изгубена като артист. Не мога да творя. Чрез тъгата гласът ми намира своята истина.
Казвате, че всеки човек е различен цвят на Бог. Какъв е Вашият личен цвят днес?
Днес, за първи път в живота ми, цветът ми е чисто бял.
Ако можете да отправите едно специално послание към българските жени, какво би било то?
Очаквайте ме. Идвам да ви дам обич и да ви науча как да обичате себе си.
Текст: Деси Найденова
Снимки: личен архив/Instagram
