Обичаме историите с „хепи енд“, в които след триумфиращия Менделсон всички заживяват дълго и щастливо. Колко дълго е това никой никога не споделя, не и до първия семеен скандал и първия шамар, в който приказката преобръща сюжета си в маратон от болка, страх и сълзи…
Бърз поглед върху статистиката показва, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек е ставал свидетел или познава някой, пострадал от насилие в дома си. Тревожната статистика и зачестилите у нас случаи на насилие над жени, довело до фатален край, са в основата на кампанията „Мъже против насилието“, в която се обединяват популярните рок банди „Innerglow“, „No More Many More“, Jean Mar, „Jeremy?“ и „P.I.F.“ С поредица от концерти рок музикантите ще ангажират вниманието на обществото и ще напомнят, че домашното и сексуално насилие са обществен, а не частен проблем. Официалният старт на кампанията е на 8 март, Международния ден на жената, от 20:00 часа в столичния клуб Singles в НДК с концертът на „Innerglow“, „No More Many More“ и Jean Mar. Освен лайв изпълнения от своя репертоар, музикантите ще споделят и личните си подбуди да застанат зад каузата.
Можем ли да разпознаем насилника и как музиката ще помогне за решаването на този обществен проблем, даваме думата на фронтмените на трите банди Жан, Тодор и Методи…
Жан Мар
– Нарисувай портрет на мъжа-насилник!
Насилникът може има различни лица. Да е привлекателен, добре облечен, с чувство за хумор. Може да има харизма, с която привлича жертвите си. На челото му не е написано „насилник“. Не винаги изглежда като балкански мъжкар, облечен в анцуг, с дебел ланец и златен часовник-реплика. Много от тези хора са с добро име в обкръжението си и се ползват с доверие. Характеристиките на този типаж понякога изискват време, за да се проявят. Те са добри манипулатори и разбират от какво се нуждае жертвата, за да спечелят доверието й и наложат своя физически и психологически контрол над нея. За мен профилът на насилника често се доближава до хората с нарцистично разстройство, защото там има подобни нюанси с липсата на емпатия. Естествено понякога нещата са много по-опростени и директни, и хората са открито агресивни, имат проблеми с контрола (особено при консумация на алкохол или опиати).
– Ако имаше възможност да се изправиш лице в лице с него, какво би му казал?
Всъщност част от проблема е, че директната комуникация с насилник, рядко дава резултат, защото всичко е пречупено през един повреден механизъм за самонаблюдение и самоконтрол. Бих препоръчал на всеки мъж, който подозира че има проблем с контрола да отиде на психотерапевт. Няма нищо страшно и срамно в това. Травмите които носим, могат да ни направят чудовища, без дори да подозираме. Истинският диалог със себе си, започва чрез професионален посредник. Не чрез приятели или физически и психически заплахи от трето лице. Бих посъветвал жертвите на този тип хора, да не забавят и отлагат вземането на мерки. Често първите сигнали се долавят много по-рано, но жертвите първо търсят проблема в себе си. Ако не сте сигурни, потърсете помощ от професионалист. Не сверявайте часовниците с приятелите си, защото често пъти тяхната оценка не е обективна.
– Как музиката може да обърне мачовския стереотип за решаване на проблемите чрез физическо и психическо насилие?
Преди да станем мъж и жена сме били човешки ембрион в майчината утроба. Музиката ни връща към това, защото всички вибрираме по един и същи начин с мелодиите, с ритъма, с думите които резонират в нас. В музиката всички сме едно. Ако човек се отпусне, предаде контрола и си позволи просто да бъде едно с музиката за секунда може да изпревари егото си и да види че сме едно цяло. Някъде там в машпита, в „куфеенето“ и в отпускането на тялото под звуците на музиката, можем да осъзнаем колко уязвими сме и същевременно силни един до друг в морето от тела. Може би някъде там, до и пред сцената можем да започнем този диалог и да си кажем „Момчета, дайте да си поговорим. Отпуснете този контрол. Оставете агресията. Тук сме за толкова малко време!“
Тодор Ковачев, „Innerglow“
– Нарисувай портрет на мъжа-насилник!
Човек, който има нерешими проблеми със самия себе си и който изпитва омраза към това, в което се е превърнал. Който смята, че няма какво да губи, защото отдавна е изгубил човешкото в себе си и не вижда начин да си го върне.
– Ако имаше възможност да се изправиш лице в лице с него, какво би му казал?
Бих му казал да не кара други хора да страдат заради омразата, която изпитва към себе си. Според мен най-добрият съвет към жертвата е да не се надява, че ще промени същността на насилника и да не се опитва да го оправдава.
– Как музиката може да обърне мачовския стереотип за решаване на проблемите чрез физическо и психическо насилие?
Музиката има невероятна способност да възпитава и да внушава ценности. Затова всяка дума, която пееш в песните си, е свързана с отговорност към слушателите. Качествената музика създава положителен заряд, с който насилието е несъвместимо – затова тя може да „лекува“ стереотипите по естествен начин.
Методи Кръстев, „No More Many More“
– Нарисувай портрет на мъжа-насилник!
Няма как да нарисуваш портрет. Може да е всеки и външният вид не е от значение.
– Ако имаше възможност да се изправиш лице в лице с него, какво би му казал?
Какво можеш да кажеш на такъв човек? Тук истината е, че всеки се спасява по единично и докато не осъзнаем, че проблемът е общ, няма никакво значение какво аз или ти ще кажем на такъв човек.
Съвет към жертвите: Да си търсят правата задължително и по всякакъв начин чрез медии и институции (дори и неработещите).
– Как музиката може да обърне мачовския стереотип за решаване на проблемите чрез физическо и психическо насилие?
Ние можем единствено да помогнем в изграждане на гражданско общество, което на свой ред да натисне институциите да си вършат работата. Докато бай Ганьо си мисли, че може да кара с 200, да „коли и да беси“ и да е на свобода с 10 присъди, нищо няма да се промени. Няма как да превъзпиташ някой и нашата цел не е това! Трябва да се вземат законови мерки и хората да разберат, че те трябва да се спазват. Голям процент от жертвите на насилие не подават оплакване, защото не разчитат на институциите.
Подробности за откриващото кампанията „Мъже против насилието“ събитие можете да следите във Facebook.
Следващите концерти от кампанията #МъжеПротивНасилието, които ще се проведат по-късно през пролетта, са на групите „Jeremy?“ и „P.I.F.“
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Eli Deli, Георги Ангелов
