„Сините очи не винаги са красиви“, прочетох тези дни като слоган на кампания. 25 ноември е обявен официално за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Не за сини, а за насинени очи е думата – онези, които привличат вниманието по най-тревожен начин. Сините очи на насилието. И на страха. За тях ще си говорим сега. Както и за онзи, в когото са вторачени. Те имат нужда от нещо повече от специален ден в годината.
Всичко започва с шамар. Първо неговият, после – пак неговият… Обещава, че няма да се повтори. Повтаря се. Следва шамарът, който бързо те изважда от утопията (омразата е октопод, готов да те погълне цяла). Пляс! и шамарът на реалността – моментът, когато в обръщането на бузите няма нищо християнско. Нито човешко. Моментът, в който любовта се е свила в ъгъла до стената: разплакана, унизена, принизена, вцепенена от ужас и страх. Моментът, в който трябват сили, неистови сили, за да преодолееш неизвестното и да се изтласкаш от дъното на страховете си. Да викаш, да бягаш, да търсиш… помощ. Да спреш да питаш: защо аз?
View this post on Instagram
Това любовно писмо е до мен
2024, наречи ме крадла
Сутрешни размисли и експерименти
„Бий ме! Обичам те!“
Познавате тази жена. Живеете врата до врата. Пътували сте заедно в автобуса. Мълчали сте на опашката в магазина. Обикновено носи слънчеви очила и поло блузи, косите й са спуснати и покриват почти цялото й лице. Не говори много, усмихва се смутено. По лицето й издайнически пробягват сини и сиви петна. Може би това сте вие? Противно на съмненията, че на-мен-това-не-може-да-ми-се-случи, реално никой не е застрахован. Ехото на балканското „Бий ме! Обичам те!“ продължава да отеква с всяко следващо поколение.
Статистиката е безмилостна. Според нея на всеки две седмици в България жена бива убита от настоящ или бивш партньор/роднина/познат. Всеки ден хиляди жени са зверски пребивани, понякога до смърт, в съучастническото мълчание на съседите им. Близо 40% от омъжените жени поне веднъж в живота си са се сблъсквали с различна форма на домашно насилие (физическо, сексуално или емоционално). Едва 14% от жертвите на насилие у нас подават сигнал в полицията и не вярват, че биха могли да получат каквато и да е подкрепа. Нужни ли са още цифри?
Въпреки, че плащаме с живота си, домашното насилие в България все още не е инкриминирано. Или поне не се третира като престъпление, докато някой не умре. А проблемът не спира да се разраства с ефекта на доминото: насилието вкъщи се пренася в детската градина, в училището, на площадката, на улицата, на стадиона, в лекарския кабинет…
Аз, ние, те срещу насилието
Понякога аз/ние/те са анонимни. Мълчащи, свити между четирите стени на дома си, развели бялото знаме на примирението. Друг път имат имена. Изправят се с тях и с белезите си пред лицето на насилника. И пред обществото. С явното намерение да не бъдат жертви, а победители. Аз/ние/те са продавачката в магазина, чиновничката в общинското учреждение, известната личност – преминали през Чистилището на домашното насилие и през катарзиса на страховете си.
Няколко знаменитости като пример: Тина Търнър, чийто съпруг Айк почти не я уби след системен психически и физически тормоз, намери сили да спре кошмара, да се изправи и продължи напред – към големите музикални сцени и световната слава. Актрисата Чарлийз Терон, която като дете също е била жертва на домашно насилие, днес е посланик на ООН за мир и лидер на кампанията „Stop rape now“ . В детските и младежките си години тв водещата Опра Уинфри системно е била жертва на насилие в дома си. Днес, позната като един от най-големите филантропи в света, Опра подкрепя многобройни каузи срещу насилието на жени и помага на жертвите.
Актрисата Рийз Уидърспун също е познала очите и ударите на насилието в крехка възраст. Днес като почетен член на Avon Foundation, чиято основна дейност е подкрепата на жени, преживяли домашно насилие, тя се грижи за повишаване на информираността към проблема. Към споменатите ще прибавим и имената на Анджелина Джоли, Ани Ленъкс, Мадона, Кристен Стюарт и Никол Кидман.
Даването на гласност на проблема е една от пътеките към решаването му. И не, не е нужно да изчаквате правилния момент, за да го направите. Или да сте известни, за да ви чуят. Защото Утре започва от Сега. И от всички нас.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Instagram
