По традиция всяка година финалът на Седмицата на модата в Париж е грандиозен и белязан с много елегантност, защото носи името Chanel. Представянето на колекцията на френската модна къща винаги е било очаквано и вълнуващо събитие, но след смъртта на Карл Лагерфелд е и посрещано с особено внимание от модните почитатели и критици. Виржини Виар – дясната ръка на Кайзера, която пое управлението на Chanel, отново доказа, че дори само фактът, че се е учила от най-добрия е обещание, че няма да свали и с милиметър летвата на успеха. И не ни разочарова – в поредното си ревю тя следва естетичния ход на модната къща. Личи си, че си е водела записки, докато работи с Карл, защото се справя повече от добре.
Настоящото ревю, представящо пролетно-лятната колекция за 2020 следваше традицията да се проведе в любимия на Лагерфелд – Grand Palais, пресъздавайки огромни и свръхреалистични декори. Този път обстановката пренесе публиката на… покривите. Но не кои и да е случайно избрани покриви, ами красивите и романтични градски покривни пространства, с които френската столица е толкова известна и заради които никога не може да бъде объркана. Цинковите капаци, комините, саксиите и прозорците си бяха съвсем реалистични и още по-интересното – закупени от битаците край Париж. Изборът на Виржини бе опит да пресъздаде многопластовия дух на Париж по нестандартен, но определено много запомнящ се начин.
В част от скорошните традициите, свързани с модната къща се е превърнала и българката Белослава Хинова. Тя е същото онова 17-годишно момиче, което Карл Лагерфелд лично избра да дефилира за Chanel в Париж миналата година, а по-късно и в още две негови грандиозни ревюта. И тъй като традициите са затова – за да се спазват, сега отново видяхме Бел, на същото място, където и преди година за първи път. Все така неподправена – със свободно спуснати естествени къдрици и много младежка визия. Тъкмо на мястото си е, само това можем да кажем!
Съвсем не на мястото си обаче бе един неканен модел. Дама от публиката, облечена в характерния за Chanel туид в черно и бяло, нахлу на подиума, по време на финалното дефиле на моделите. Смелата постъпка е дело на Мари Бенолиел – френска влогърка, която е известна в YouTubе със своите изненадващи номера като Marie S’Infiltre (Промъкващата се Мари).Това дори не е първият път когато се опитва да привлече вниманието на модните подиуми, тъй като преди седмица е направила същото и на ревюто на Etam. Славата на Бенолиел обаче бе едва няколко минутна, тъй като хладнокръвната Джиджи Хадид я „свали” от покривите, още преди охраната да се осъзнае.
Неочакваният финал на ревюто, обаче за щастие не го съсипа. Публиката радушно прие новия прочит на марката, който Виржини Виар прави, както и младежката посока, в която е поела. Погледите ни бяха привлечени от флуидни силуети, сака с волани и етажност (каквато преобладаваше в цялата колекция), дълги палта, свободните жилетки и… шапките, украсени с цветя. Подобно на почти всички свои колеги, пролетта на Chanel също е модна ретроспекция към 60-те години на миналия век. Очаквано имаше много туид, гащеризони, шорти и обемните поли с А-силует. Официални рокли пък изненадващо нямаше. Е, добре де – почти нямаше или поне не в познатия ни стил. Бяха заменени от елегантни съчетания с дълги обемни поли, които съвършено допълваха цялостната концепция на колекцията.
Колкото до цветовата гама – колекцията основно бе базирана на черното, бялото и сивото. Толкова характерно за Chanel. Коралът и различните по-светли нюанси на розовото правеха компания на монохромните цветове, така както артистично поднесените деним и тафта – на вечния туид. Имаше баланс, труден за обяснение, но съвършено постигнат.
Много от почитателите на Chanel се бяха подготвили, че това не е Chanel на Карл и заради това никога няма да бъде достатъчно добър. Всъщност, да – това не вече не е Chanel на Карл, това е Chanel, който Карл завеща на Виржини. И очаквано – в момента е различен. В положителния смисъл на думата. Виар черпи от наследството на предшественика си, уповава се на ДНК-то на бранда, но и не се страхува да пречупва света (на модата) през своята призма. И ако един креативен директор е преценил че мястото на колекцията му е на покривите, сред мансардните прозорци и саксиите, там където с едно повдигане на пръсти почти докосваш парижкото небето, то значи трябва да е именно там… Защото ревютата на Виржини за Chanel, вероятно са отражение на мечтите й – високи и извисени, на няколко метра над земята. И над клишетата и суетата! Получава й се, с лекотата на вятъра, танцуващ по парижките покриви!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Vogue