По стъпките на дамската чанта

Чантите са важен елемент от нашия живот и определено незаменим аксесоар в забързаното ни ежедневие. Практичният аксесоар сякаш отдавна се е срастнал с ръката ни и вече не изпълнява само функцията „полезен”, ами се е превърнал и в отражение на нашия стил и индивидуалните ни разбирания за мода. Всяка сутрин посягаме към дамската си чанта, но едва ли често ни хрумва въпросът – „Как и къде за първи път се е появил този аксесоар?“. Идеята за функционалността е ясна: чантите са практични и следват модните тенденции, но кога е започнало всичко? Каним ви да дойдете с нас на кратко пътешествие през вековете, за да проследим заедно метаморфозите на нашите вечни спътници – чантите.

Въпрос на необходимост

Въпреки че терминът „чанта” се появява чак в средата на XIX век, този аксесоар има далеч по-богата история, водеща началото си от дълбока древност. Може да се каже всъщност, че прототипът на чанта се е появил в момента, в който хората са изпитали необходимостта да пренасят предмети със себе си, но и да използват пълноценно двете си ръце. От египетските папируси черпим информация, че още в Древен Египет мъжете са носили малки торбички, вързани около кръста. Според египтолози в тях вероятно са съхранявали най-ценните си вещи – неща, които се страхували да оставят някъде. Какво следва после? Човешка еволюция и чанти, превърнали се в неразделна част от нея…

Вижте още:

XIV – XV век: Първи стъпки

Докато в Древен Египет торбичките са били притежание само на мъжете, то през XIV век можем спокойно да кажем, че се появяват и „дамските” чанти. Всъщност за чанти е още рано да се говори, защото все още са торбички, връзвани с шнур и носени около кръста. Малките „кесийки” се използвали за пренасяне на документи, пари, писма, книги, библии и други ценности. Били характерна част както от мъжкото, така и от дамското облекло, но женските торбички често били богато украсени с бродерии и малки орнаменти. Очаквано между XIV и XV век въпросните „торбички” се превръщат не просто в полезен аксесоар, ами започват и да издават статуса на жената в обществото – колкото по-цветно и изкусно са украсени, толкова по-богата е и самата дама.

XVI – XVII век: Време за промени

През XVI век, подобно на всичко друго, и модата се променила. Появили се широките, плисирани поли с много фусти, които обаче се оказали твърде обемни и торбичките, завързани около кръста се „губели” между тях. Това накарало дамите да започнат да търсят по-добро място за своите „пазители на ценности”. И го намерили – просто сменили разположението на торбичките и вместо от външната, те се озовавали от вътрешната страна на полите им. Колко практично!

В началото на XVII век, джобовете добиват огромна популярност и „кесийките” биват забравени. Или поне от мъжете, дамите все още ги използват и ще продължат да го правят дълго. Допълнителните вътрешните парчета плат, в лицето на джобовете, обаче бележат цяла една нова ера в мъжката мода и тепърва ще претърпяват промени.

Именно краят на XVI и началото на XVII век е времето, в което се появяват и първите по-големи чанти с дълга дръжка. Те започват да имат и своето специално предназначение: има чанти за работници, такива за лекари, за милостиня, за преходи, за съхранение на документи. За всичко!

XVIII век: Всичко на показ

Нов век, нови тенденции! След Френската революция популярността на дългите, разкроени поли отшумява. Дамите започват да носят все по-малко, откъм обем и наслояване облекло, а модерни стават по-вталените рокли. Торбичките и джобовете вече нямат място във вътрешната част на полите и роклите, заради което излизат на показ. Започват да се носят в ръка, все още на относително къса връв, но все пак в ръка. И дори нещо повече – на тях вече не се гледа просто като необходимост, а като допълнение към дрехите. Избират се спрямо тоалета и това дали му подхождат, или контрастират цветово. Именно така се появява и нуждата от различни чанти за различни тоалети и поводи. Което пък налага да се промени и материалът, от който се изработват – досегашната кожа се заменя с далеч по-достъпните и евтини текстилни платове, което позволява и значително по-голямо разнообразие. Както може да предположите, съдържанието на една дамска чанта също се променя, вече в нея могат да бъдат открити типично дамски принадлежности: пудра за лице и руж, огледалце с дръжка, малка бутилка парфюм, табакера и ветрило.

XIX век: Пътуване

В средата на XIX век железопътният транспорт се развива все по-бързо, хората стават все по-мобилни, а трансграничното пътуване все по-популярно. Всичко това налага поредната метаморфоза на познатите до момента чанти. Те трябва да бъдат удобни, леки, но и достатъчно големи, за да побират багаж, необходим за дългото пътуване с влак. Да, правилно сте се досетили – през XIX век се появяват първите „пътни чанти”. Въпросните чанти, използвани за багаж, наподобяват силно на сегашните дамски чанти – имат средна големина и две дръжки, с помощта на които се носят в ръка. В началото са предназначени основно за мъже, но скоро след като се превръщат в „мода” се появяват и дамски модели, които имат различно вътрешно оформление, много катарами и интересни закопчавания. През 1854 г., в отговор на потребността на хората за чанти, с нова концепция, в Париж отваря врати ателието на Louis Vuitton, а с него в света на модата официално се появяват и първите дизайнерски чанти.

XX век: Поредица от експерименти

XX век може спокойно да бъде наречен „време на експерименти”, тъй като в него чантите се изработват от различни материали, в различни модели и в голямо разнообразие от цветове. Вече чантата, носена от една дама не е нужно да допълва до педантичност тоалета й, което дава възможност за създаването и налагането на много успешни тенденции. Повечето актуални и сега!

В началото на XX век интересна „мода” са т.нар „чанти-кукли”, които представляват умалено копие на притежателката си. Самата кукла е облечена със сходен тоалет, но в миниатюрен размер. Дали не е леко плашещо? Може би да, но за щастие тази модна вълна отминава относително бързо.

През 40-те години на миналия век, влиянието на войната неминуемо оставя своя отпечатък и върху дамските чанти. Металните рамки, катарами, токи, ципове и дори платове са дефицит, а всеки наличен ресурс се използва за създаване на боеприпаси и военни униформи. Това налага производителите на дамски чанти да проявяват максимална креативност и да се обърнат към използването на алтернативи. Появявавт се чанти от дърво и пластмаса в нетрадиционни форми. Именно по-смелите и ексцентрични решения водят до популяризирането на някои дизайнери, които създават своите най-емблематични модели точно в този период.

И като споменахме дизайнери – в средата на века се поставя началото на модните къщи не само за облекла, но и за дамски чанти. Това е периода, в който процъфтяват марки като Chanel, Prada, Dior, Gucci и Hermes, чийто модели са еталон за стил и до днес.

ХХ век: Свободата да бъдеш себе си

Пътувайки през вековете, някак неусетно стигаме до XXI век – време, в което няма забранени неща. Малката торбичка за пренасяне на ценности се е усъвършенствала устремено и се е превърнала в многолика модна индустрия. Сега всеки е свободен сам да избира големината, цвета, модела и ценовия клас на дамската си чанта. Тя пък на свой ред се е превърнала в неизменна част от дамските тоалети, без значение дали са ежедневни или официални.

Можем само да гадаем как ще изглежда този дамски аксесоар след 10, 20, 50 или 100 години, знаем със сигурност обаче, че ще продължава да бъде израз на стил…

Текст: Ани Георгиева

Снимки: Pinterest