За мнозина логоманията изглежда като тенденция от миналото, но нейното наследство остава трудно за пренебрегване: от идентичността и културната стойност, въплътени от Dapper Dan през 80-те и 90-те години, до възхода на hypebeast културата, която през 2016 г. дори намери своето място в света на луксозните марки като Gucci, Louis Vuitton или Prada, както и в колаборации със стрийтуеър – от Supreme до Nike и Adidas.
Днес, погрешно смятана за мъртва, логоманията е движение, което успя да се трансформира и да се адаптира към Gen Z: онези лога, които някога доминираха цели визии вече са смалени, направени по-малко видими и графично по-минималистични. Човек може да се запита дали тази промяна е продиктувана от диктата на quiet luxury, или по-скоро от ново съзнание сред потребителите от поколението.
Вижте тази публикация в Instagram.
Защо да говорим за Логомания 2.0?
В миналото логоманията се проявяваше в цели аутфити, но с възхода на quiet luxury логата днес се прилагат върху аксесоари или на дискретни места, превръщайки се в инструмент за комуникиране на наследството на дадена марка, без да се стига до прекомерно брандиране. Всъщност в сърцевината на Логомания 2.0 стои елементът „ако знаеш, знаеш“. Той се крие в качеството на изработката или декоративните детайли, които допълват – или заместват – съвременното лого: intrecciato техниката на Bottega Veneta, нейния характерен зелен цвят или новото кралско синьо; шевовете на Margiela или триъгълникът на Prada. Новата логомания е по-дискретна, но все още силно присъстваща.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Логото като инструмент за принадлежност
За да говорим за Логомания 2.0 и да разберем промяната – не просто пазарна, а и културна – е необходимо да се върнем назад към времето, когато логото не бе просто тенденция, а истински културен феномен, способен да разкрие много за консуматорството, идентичността и социалните ценности. Логото беше – и все още е, макар и в различна форма – мощен инструмент за комуникация и предаване на определена аура, благодарение и на отпечатъка си върху колективното въображение.
През 80-те години Dapper Dan, дизайнер и легендарна фигура на поп естетиката на Харлем, взимал платове с лога, често фалшиви, от Gucci, Louis Vuitton и Fendi и ги трансформирал в нещо напълно ново: спортни екипи с oversized монограми, шити по мярка сака, шапки и персонализирани маратонки. В неговото ателие на 125-та улица, посещавано от артисти като LL Cool J, Salt-n-Pepa и Big Daddy Kane, луксът – чийто върховен символ бил монограмът – се превърнал в инструмент за културен, политически и творчески бунт.
Вижте тази публикация в Instagram.
Логомания и статус в hype културата
До 2016 г. луксът като символ на статус достигна своя връх в рамките на hypebeast културата. Марки като Supreme, Off-White, BAPE и Yeezy се превърнаха в глобални икони: суитшърти и тениски с натрапчиви лога, колекционерски маратонки, шапки и аксесоари, пускани в ограничени количества. Да си hypebeast означаваше да чакаш с часове на опашки, да следиш онлайн „дропове“ и да препродаваш редки артикули на безумни цени. Луксът вече не беше присвояване, а трофей – начин да бъдеш видян и разпознат от групата. Hypebeast-ите образуваха привилегирован кръг с достъп до предмети с непосилни цени – вълна, която заля както традиционните луксозни марки, така и нововъзникващи или нишови streetwear брандове.
10 години по-късно – наблюдаваме почти невидими лога, фини материали, кодирани детайли, „шепнещ“ лукс, разпознаваем само за онези, които знаят как да гледат. Но да се осъжда логото е лицемерно, тъй като марки като Gucci, Prada или Louis Vuitton продължават да продават дрехи с лога, често по-скъпи от преди, които остават ключови артикули за „статус амбициозните“ клиенти.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Бъдещето на логоманията
Логоманията не е мъртва: тя се е трансформирала, без да загуби най-автентичната си същност. Днес, отвъд простото обозначаване на социален и икономически статус, логото представлява устоялата на времето стойност на даден обект, предавайки разкази и ценности чрез това, което носим и избираме да показваме. Така че защо логото, макар и за кратко, ни уплаши толкова много?
Противно на масовото възприятие, което вижда логото като емблема на хомогенизацията – твърдение, което е частично вярно, тъй като възпроизводимостта и разпознаваемостта са присъщи на модата – днес то представлява и нов начин за свързване на хората и разказване на идентичност, създавайки връзки чрез споделени преживявания и общи ценности. В този смисъл, Логомания 2.0 запазва духа на миналото: може да се опитваме да се дистанцираме от нея, но определено е възможно 2026 да бъде новата 2016 – поне в модно отношение.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Instagram

Как ще се обличаме за работа през 2026?
Обличаме блясъка на празниците още сега
Да обичаш клишетата или декември в червено