Имаме привилегията да живеем в свят без ограничения, или поне без модни такива. Всичко твърде различно (от масовото) може да бъде наречено абстрактно и да продължи да съществува, без да бъде осъждано. Всичко което привидно изглежда демоде, рано или късно преживява своя ренесанс. Знаете ли обаче, че само до преди по-малко от век тази модна свобода, далеч не е изглеждала по този начин и някои от тенденциите, които не просто познаваме, но и непрекъснато носим днес, тогава са били забранени със закони. Причините са били различни – от политически, през силно консервативно общество, та чак до далеч по-повърхности и нелогични, но ги е имало. И са се спазвали строго!
Ние обичаме да следваме историческия ход на времето и да виждаме как се променя, именно заради това избрахме да ви заведем на разходка в миналото, тогава, когато дрехите, прическите, та дори и цветовете, не са били въпрос на избор, или поне не на личен такъв, а по-скоро обект на строг контрол…
Лилавият цвят
Обичате ли лилаво? А знаете ли, че през XIV-ти век, във Великобритания то е било забранено със закон. Всъщност забраната е била в сила само за семействата с нисък социален статус, на които не се позволявало да носят още коприна и кожи. Пурпурният цвят бил „запазен” само и единствено за елитните прослойки на английското общество или иначе казано за кралските особи. Интересен факт обаче е, че дори да не е съществувал официален декрет, лилавите багрила са били трудни за произвеждане и съответно изключително скъпи, което ги превръщало в така или иначе недостъпни за голяма част от населението на Великобритания през този период.
Дамските панталони
Панталоните отдавна не са само мъжки притежания, но докато се превърнат в неделима част и от дамския гардероб са извървели много дълъг път. Съвсем до не отдавна жените е трябвало да отстояват правото си да носят панталони, а либерализирането на тази дреха се свързва с ликвидирането на модните полови стереотипи. И все пак – панталоните се настаняват удобно в стила на дамите по време на Първата световна война, когато на жените се е налагало да заемат работните места във фабриките, замествайки мъжете и съответно най-логичното – носейки панталони, които да не възпрепятстват или затрудняват работата им.
ТРЕНД РАДАР: тъмносиньото е новото черно
Облечи ме в шоколад – изкушаващ тренд
ТРЕНД РАДАР: новата чанта на Кари
Корсетите
Отново Първата световна война се е превърнала в причина за забрана на… корсетите. Жените в САЩ се наложило да се откажат от коригиращите силуета и очертаващи тънка талия корсети, тъй като недостигът на метал е бил осезаем по време на войната и съвсем очаквано е стопирано производството на оформящото бельо. Сигурни сме, че голяма част от дамите тогава са били силно разочаровани от това, но скоро след спирането на иначе затрудняващи дишането и свободното движение твърди корсети, започва да се произвежда масово далеч комфортното, познатото ни и днес дамско бельо.
Късите прически
Драстичното скъсяване на косата на една жена и днес се смята за проява на смелост и най-често клиширано се свързва с „търсене на промяна не само във външния вид”. В исторически план обаче наистина е имало време, в което жените масово са режели косите си, като част от гражданска инициатива в името на половата революция. Било е началото на ХХ-ти век – време, в което късата коса е синоним на нисък социален статус. Стигало се дори и по-далеч, тъй като се водели проповеди, относно греха да подстрижеш късо косата си, училищата забранявали млади момичета с къси коси да посещават учебните занятия, а сред обществото масово се разпространявали листовки, предупреждаващи за предполагаемите рискове за здравето, свързани с късо подстриганата коса. А колко различен е светът, само век по-късно…
Някои забрани звучат наистина странно, нали? За огромно щастие днес модата идва и си отива с достатъчно бързи темпове, а тенденциите отдавна не са нито забранявани, нито ограничавани. Благодарение на някогашните пламенни революции, сега имаме свободата да изразяваме себе си, чрез стила си, без това да означава непременно да следваме всичко, което властва в модния свят. Дори тъкмо обратното – колкото по гъвкави сме спрямо модните граници, толкова повече свобода даваме сами на себе си. А историята… нея продължаваме да я пишем!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Pinterest
