Шапката е като добрият парфюм, винаги се помни. И носи онази щипка магия, която може да оправи не само аутфита, а и деня ти. Да ме прощават перлите и диамантите, но ако трябва да оставя само един аксесоар в колекцията си, с чисто сърце ще избера шапката. Не от онези, които виждаме по кралските сватби и напомнят взривило се цвете или космически кораб. Класическа, фина и подправена с мъничък акцент, който спонтанно те кара да се усмихнеш и да кимнеш на себе си – тя е. Моята.
Точно това щастливо усещане полази по кожата ми, когато за първи път видях шапките на Nick Fouquet. Да си призная, случи се поне година след като Мадона, Фарел, Уилямс и Джъстин Бийбър вече бяха открили потенциала им на абсолютни съкровища. Шапките му са толкова секси, че с пълно право попаднаха по горещите страници на Playboy.
Нека ви разкажем малко повече за самия Ник и защо го наричаме хулиган. Да видим – роден е в Ню Йорк. На 8-годишна възраст ветровете на промяната го отвяват в Южна Франция и там се сдобива с безобразно добрия си френски. Следва Палм Бийч. Не знаем какви ги е вършил, но любезно е помолен от училищното ръководство да напусне елитния пансион, в който се обучава. Все пак скалъпва да завърши, открадва кредитната карта на майка си и отива за 5 месеца в Патагония.
После отскача до Австралия. Доброто в него се обажда и успява да завърши колеж със специалност Наука за околната среда и устойчиво бъдеще. Пука му за планетата на момчето, не може да му се отрече. След дипломата малкият дявол в него отново се пробужда. Събира куфарите и една година обикаля света. Колекционира вдъхновение в Непал, Мароко, Нова Зеландия, Тайланд, Перу, Бразилия, Франция и още божествени кътчета. И споделя: „Пътуванията са най-добрите ми учители“. Задържа се известно време в Ню Йорк и поработва като модел, заменя го за Колорадо. И накрая, алелуя, най-после се установява в Лос Анджелис и започва да прави своите шапки. Побрали всичките му приключения, странства и спомени. Как да не са специални после?
Изработва своите уникати от рядка кожа от бобър, добита по устойчив за природата начин. Малцина шапкари в света боравят с нея. Украсява шапките си с пера, карти за игра, мъниста от Непал, вратовръзки, намерени в гардероба на баща си, и други „трофеи“, събирани по широкия свят. Всяка е различна и специална, често съобразена директно с вкуса и характера на клиента, за когото е предназначена. Привилегия е да носиш нещо, създадено с толкова внимание, отдаденост и откровена любов.
Ние се размечтахме за една такава красавица, а вие?
Текст: Александра Тошева
Снимки: Press