Stéphane Rolland и колекциите му винаги са впечатлявали с особен нюх към детайла, поглед назад и изключителна изтънченост. „Вече няма свободни духове“, оплаква се дизайнерът, който посвещава последната си haute couture колекция на 20-те години и на пост-военния период на интензивни артистични влияния, тенденции и нужда от изразяване. Мястото на събитието също не е случайно избрано – Théâtre des Champs-Elysées. Rolland не пропуска да отбележи, че артистичното му търсене е и плод на т.нар. зомби ефект, който социалните мрежии имат върху хората. Признава, че често се заглежда по хората на улицата, която правят едно-единствено нещо: да следват тенденции, блогъри, инфлуенсъри. Отварящият първи look от ревюто е посветен и на танцовото изкуство, а тюрбанът е основен аксесоар в цялата колекция.
Дизайнерът експериментира смело с обеми и референции, миксирайки 60-те и ключови за този период елементи (като например елегантна черна пола) със символи на руския балет или пък на по-ориенталската култура. Почти всички аутфити са богато, но много умерено украсени с чисто розово злато, бронз или златен силикон. За да придаде някак и по-драматично усещане на колекцията, Rolland добавя и материи като коприна, органза, шифон. Прозрачни материи се редуват с кристални бродерии, жълтото и бялото танцуват изящен блус, а най-достъпни, поне на пръв поглед и възприятие, бяха чистите, парижански аутфити. Необикновените цветови комбинации на прасковено и бяло, например.
След години, изпълнени с трудности, особено в haute couture секторът, който е нишов, скъп и недостъпен до широката аудитория, името на Rolland остава като истински връх във време на бърза мода, още по-бърза консумация и все по-малко уважение към изработката.
Да, тази колекция безспорно ни харесва. Защото е женствена, богата, отвежда те на пътешествие в далечни земи и най-вече… кара те да мечтаеш.
Текст: Теа Николова
Снимки: Vogue