Ветрилото: от кралския двор до подиума

Ако сте си мислели, че най-забелязваният аксесоар по време на модните седмици е поредната it чанта или нов чифт слънчеви очила, жестоко сте се излъгали. Сред седмици, изпълнени с ревюта и презентации на открито под безмилостното слънце, гостите на модните събития се сблъскаха с една съвсем реална дилема – как да предпазят безупречния си грим от разтичане и да овладеят жегата, без да съсипят внимателно подбраните си визии. Решението? Ветрило.

Ще го видите оставено върху столовете на първия ред или поднесено от Celine върху сребърни подноси, сякаш става дума за чаша шампанско. Това естествено поражда въпроса – каква история се крие зад този хилядолетен предмет, създаден да ни спасява от жегата?

Дългата история на ветрилото

Далеч преди да се превърне във функционалния и широко разпространен аксесоар, който познаваме днес, ветрилото е било натоварено със силна ритуална символика и е служело като явен знак за политическа власт и социален статус.

В Древен Египет този предмет, известен като khu, се възприемал като проявление на сянката и душата – символ на божествената закрила и абсолютната царска власт. Той съпровождал фараона както приживе, така и в пътя му към отвъдното, за което свидетелстват великолепните златни ветрила, открити в гробницата на Тутанкамон.

В Средиземноморието значението на ветрилото постепенно се променя и започва да се свързва повече с домашния живот, лукса и ритуалите. В Древна Гърция rhipis се превръща в типично женски аристократичен аксесоар, често оформен като листо от лотос и неизменна част от погребалните дарове на жени с висок обществен статус.

Тази традиция е наследена и доразвита в Древен Рим, където flabellum се превръща в символ на престижа на патрицианските семейства. Раздвижването на въздуха и прогонването на насекомите по време на пищните пиршества било поверено на специални роби, наречени flabelliferi, превръщайки едно обикновено действие в демонстрация на обществено положение.

На другия край на света историята на ветрилото в Китай започва по далеч по-практичен начин – в стратегическата и военната сфера. Най-ранните модели, датиращи отпреди повече от три хилядолетия – по времето на династията Шан – всъщност не били лични аксесоари, а големи екрани от пера и плат, закрепени върху дълги пръти. Те служели на церемониалната охрана, за да предпазват генералите и императора както от жаркото слънце, така и от праха, вдиган от бойните колесници.

Едва през следващите векове, особено по време на династиите Хан и Тан, този масивен предмет претърпява радикална трансформация. Така се ражда shàn – твърдото ветрило, което постепенно се превръща в един от най-висшите символи на културната изтънченост. Появява се и tuán shān – прочутото кръгло ветрило с форма на пълнолуние, изработвано от най-фината бяла коприна или ценна хартия, поставена върху рамки от бамбук, слонова кост или лакирано дърво.

Вижте още:

Ветрилото като език на престижа

Още преди да достигне европейските дворове, изкуството да боравиш с ветрило вече е било строго регулирана дисциплина, дълбоко свързана с философията и ритуалите на Далечния изток.

В Китай движенията на shàn се подчинявали на прецизен етикет и често задавали ритъма на поетичните рецитали. Най-висшата сценична форма на този своеобразен език е Gōngshàn wǔ – танцът на придворните дами с ветрила.

В Япония сгъваемото ветрило (ōgi) се превръща в цял театрален език. В традиционния танц Nihon Buyō то заменя сценичния декор – наклонено, затворено или полуотворено, ветрилото мигновено може да се превърне в меч, чаша саке или проливен дъжд. Дори самураите разработват собствено бойно изкуство – Tessenjutsu, което използва ветрила с метални ребра като оръжие.

Когато през XVI век европейските търговци внасят първите сгъваеми ветрила, Западът всъщност наследява вече съвършен предмет. Вместо да възприеме неговата философска и театрална сложност обаче, Европа го превръща в изтънчена игра на съблазняване. Първо благодарение на Катерина Медичи във Флоренция, а по-късно – през XVIII век във Версай с Мария-Антоанета – ветрилото се превръща в незаменим инструмент на женската комуникация. Всяко движение, наклон или жест изпращало конкретно послание към ухажорите и така се ражда цяла тайна граматика на любовта.

От кралските дворове до модния подиум

Когато говорим за връзката между модата и ветрилото, първото име, което неизменно изплува, е Карл Лагерфелд. За него този предмет бил почти продължение на собственото му тяло. „Кайзерът на модата“ притежавал впечатляваща колекция от исторически и съвременни ветрила, които използвал както като своеобразен социален щит, така и за да се предпази от миризмата на цигарен дим, която силно ненавиждал.

Далеч отвъд статута си на винтидж аксесоар, ветрилото многократно се завръща на модния подиум, преоткривано през различни културни интерпретации.

Един от най-емблематичните моменти е през 1973 г. по време на легендарното ревю The Battle of Versailles, когато американският дизайнер Халстън представя серия от ветрила с пера. Подобно на бурлеските, те служат за чувствено прикриване на дълбоките деколтета на роклите.

Dior пролет-лято 1998

По-късно Джон Галиано за Christian Dior преоткрива най-дълбоките исторически и културни значения на ветрилото. Дизайнерът многократно изгражда цели колекции около него. В незабравимото Haute Couture ревю пролет-лято 1998, вдъхновено от маркиза Луиза Казати, ветрилото се превръща в естествено продължение на нейния максимализъм и мистичност. А в колекцията пролет-лято 2007 Галиано създава пищна лична интерпретация на визията на гейшите, допълнена от величествени украшения за коса във формата на ветрила.

Dior пролет-лято 2007

Марк Джейкъбс също черпи вдъхновение от този магнетичен аксесоар в колекцията Louis Vuitton пролет-лято 2011, а през същата година Джорджо Армани превръща ветрилото в царствена couture шапка.

Louis Vuitton пролет-лято 2011

Няколко години по-късно Мария Грация Киури отдава почит на испанската идентичност на ветрилото в колекцията Christian Dior Resort 2023, представена на Plaza de España в Севиля. Там аксесоарът се превръща в хореографски реквизит – носен като дамска чанта или закачен за колана, той се движи между пищните волани на полите.

Съвсем наскоро Матю Блази за Chanel (Pre-Fall 2026) отново постави ветрилото в центъра на вниманието, вдъхновявайки се от бурните 20-те години на XX век и представяйки внушително ветрило от пера на фона на нюйоркския силует. Андерсън за Dior също не пропусна референцията в последната си couture колекция…

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Dior Official (@dior)

Между традицията и иновацията

Днес интересът към този хилядолетен аксесоар изглежда по-силен от всякога, балансирайки между уважението към историческото наследство и най-съвременните технологични експерименти.

Възраждането на традиционното майсторство е олицетворено от завръщането на Duvelleroy – парижката къща, основана през 1827 г., която десетилетия наред изработва ветрила за европейската аристокрация и кралски семейства. След дълго отсъствие брандът се завръща през 2010 г. благодарение на сътрудничества с Lanvin, Balenciaga и Chanel.

В същото време технологичните иновации отвеждат ветрилото в напълно нова посока. Японският технически бранд Meanswhile преосмисля класическия сгъваем модел, изработвайки го от Dyneema – най-здравото влакно в света, приблизително петнадесет пъти по-здраво от стоманата и използвано при производството на съвременни бронежилетки. Така един аксесоар, който векове наред се е възприемал като деликатен и крехък, се превръща в почти неразрушим предмет, съчетаващ традицията с инженерството на бъдещето.