Има хора, които се считат за късметлии и такива, на които все не им върви. Едни се чувстват щастливи, а други само преследват „своя звезден миг“ на радост. Но да погледнем на случващото се от едни по-различен ъгъл може да е полезно.
Всеки човек е уникален в своята същност, което предполага и неговото уникално предназначение, което не е задължително да бъде лошо, а е въпрос на избор или гледна точка…
Мнозина ще възроптаят срещу това твърдение, но също не малка част от хората са склонни да си казват: „Ако бях постъпил иначе, нямаше да ми се случи това, а онова!“.
Дали срещата със Съдбата може да бъде насрочвана „в подходящия момент“ и с „правилните хора“? Дори да не го осъзнаваме всъщност става точно така. Не ви ли се е случвало, когато сте на път да вземете важно решение, да предприемете определящи стъпки за вашето бъдеще, да ви споходят предчувствия или интересни и не планирани събития. Те могат да бъдат хубави или лоши, зависи пак от индивидуалните тълкувания. Например, човек бърза за делова среща, от която зависи повишението му, а автомобилът, с който пътува се чупи и след време дори го уволняват от работа. Повечето ще си помислят, че това е „мал шанс“ и почти никой, че е било „знак“ за неправилно поета посока…
Същевременно, съществуват и „знаци“, които са способни да генерират с лекота успехи, следващи едни след друг. Но не винаги сме склонни да ги забелязваме, защото сме вкопчени в други желания. Въпросната личност може и да не е перфектният мениджър, но да е отличен готвач. Приятели може да хвалят кулинарните му способности, управители на ресторанти да му предлагат работа, но той да не ги приема на сериозно.
Любовта е друг нюанс пред който сме склонни или да си затваряме очите или да гледаме с цветни очила. А през това време истинската обич стои в страни и чака своя ред, чака да бъде забелязана, чака докато не се откаже или размине с уречения миг.
При всички случаи, не е рядко явлението, при което постигната цел с много перипети в края вече не носи удовлетворение. А компромиси или тежести, които сме били съгласни да приемем в началото ни сриват в своята перманентност до невъзможност…
„Ако не ви върви от първия път, тогава може би парашутизмът не е вашето занимание“ – гласи една поговорка. Ако изходим от нея и си представим, че все пак сме готови да поемем риска и да платим цената, това ще е екстремен вариант и огледален образ на живота, в който връщане на зад няма със съответните последици.
Но предупреждения или подсказки преди да предприемем нещо винаги получаваме. Това не означава, че ще се съобразим с тях, а само, че имаме избор или поне имаме избор „преди да скочим“- образно казано, ако се върнем към афоризма.
Освен това, на всяка крачка „знаците на Съдбата“ изпитват не само сензитивността ни и диалогичността с нашите Ангели-Хранители в друг езотеричен смисъл, но и моралните ни стойности. Един от най-неправилните подходи е да прекрояваме действителността както ни е удобно и да се оглеждаме като в „криво огледало“ – без реална представа за себе си и следователно за това, което привличаме под формата на причинно-следствена връзка.
Накрая искам да ви разкажа една придча за Пешо, на който все не му вървяло, но завиждал силно на съседа си – богат, с хубава партньорка и много приятели. Пешо не бил нито по-грозен, нито по-глупав. Но си мечтаел точно за такава жена, като на съседа – руса, добра, усмихната, чаровна… Мечтаел и за добри другари, с които да споделя, но те също го предавали и допълвали огорчението му. А на работата му? Все той е виновен без вина! И защо? Защото е добър и си мълчи, а Съдбата го наказва за това. Минали години Пешо все така я карал, състарил се и починал. Когато се качил на небето Господ му казал, че преди да продължи духовното си пътуване трябва да премине през „неговата стая“ и отключил един дълъг коридор. Тръгнал по коридора Пешо и видял безброй врати, но на едната пишело: „Всичко, което е за Пешо“. С треперещи ръце отворил той неговата врата и що да види – много приятели – като на комшията, красива жена… всичко прекрасно като в мечтите му. Пешо побелял от злоба и ярост се обърнал към Господ: „Защо ми показваш сега всичко това, което съм можел да имам и ми е било отредено, а не си ми го дал?“ Господ му отвърнал: „Аз не веднъж се опитах да ти го дам, но ти не го пожела. Помниш ли момчето, което дойде при теб за заем, а ти го измами, че не е по силите ти да му помогнеш. На него му провървя и щеше да е не само твой другар, но и мост към бъдещите ти професионални успехи. А помниш ли момичето в автобуса, която не сваляше очи от теб, но ти не я забелязваше, защото красотата й сред тази „тълпа“ не отговаряше на представите ти. Ти я нагруби, пренебрегна я. Тя беше не по-малко хубава, от любимата на комшията, в която се беше вторачил, щеше да е майка на децата ти, да те дари с деца и щастие…Всичко това беше за теб, само дето не пишеше: „Всичко за Пешо“….
С любезното съдействие на Хороскопи Астро ЕМ. Вижте повече тук: horoskop-astrom.com
