Ходя по клубове от 15-годишен. Не смятам, че това твърдение е повод за гордост, нито пък, че трябва да ме е срам от него. Мисля си, че това е действителността за немалка част от българите…
Бил съм сред достатъчно салфетки, пайети и упца-дупца, за да изградя някакво сравнително релевантно мнение за клубната ни култура, а ето какво ме провокира да ви разказвам за нея:
Наскоро бях на едноседмично пътуване с група приятели (в никакъв случай не мога да го нарека почивка – 11 Gen Z-та, „Градина” и цялото време на света, почивка друг път). Прекарахме ⅔ от времето си по плажни барове, неплажни барове, дискотеки, ресторанти и класически кръчми – както си му е редът. Беше ни супер приятно, разбира се, но забелязах, че една фраза изплува няколко пъти измежду коктейлите и пясъка по хавлиите: Хора, няма ли да се пенсионираме вече от тия дискотеки?
Ответните реакции бяха, както следва: 1) Абе луди ли сте, сега ни започва животът! 2) Ох, аз пък мисля, че е време… 3) Ако знаете откога съм се пенсионирала от дискотеките… само заради вас ходя сега.
View this post on Instagram
Зачудих се към коя графа попадам аз и както обикновено се случва в нашия дигитален свят, където сякаш и мислите ни са проследени от тракери, започнаха да ми излизат безброй статии, кратки видеа и анализи по темата… Аз самият започнах да анализирам в главата си и достигнах до три фундаментални категории, описващи опита ми с клубовете, които поне се опитват да отговорят на въпроса.
Салфетки
Шалайлайлайляяяяя…. Алелелелелелййй…
Моето дискотечно начало се материализира под звуците на именно такива напеви. Чалготеката – този културен феномен, любим едновременно на интелектуалците и онези, които интелектуалците заклеймяват за простаци.
Чалготеката е своеобразен способ за самоопределение – от нея се ражда Левиетанът на масовия БГ слушател и неговия най-голям враг: чалга дисидентът. Независимо дали ви харесва, или не – чалготеките остават най-предпочитаните места за забавление в родината ни. Дъжд от салфетки, ураган от райски газ и земетресение от кючеци – с една дума: стихийно.
View this post on Instagram
Ще ви излъжа, ако кажа, че не си прекарвам добре в чалготеки. Забавлявам се истински – понякога от осъзнаването на сатиричния пейзаж около мен, понякога съвсем искрено. Вероятно има повече материали за чалгата, отколкото за всеки друг музикален стил, затова няма да задълбочавам. Трябва да признаем обаче, че чалготеката е храм на всичко най-балканско у нас – грижливото обгрижване на какво ще кажат хората, твърдият алкохол и Азис.
Пайети
Според Tik Tok фийда ми клубната култура преживява възраждане след пандемията. Излязоха ми поне десетина видеа, в които млади хора от целия свят се противопоставят на идеята, че това да ходиш по клубове е нещо греховно. Даже една от приятелките ми, с които водехме тези разговори по плажните барове, беше споделила подобно видео – а имайте предвид, че тя е от онези, които само заради нас ходи.
Защо нашето поколение си мисли, че да ходиш по клубове е нещо лошо? Какво се случи с желанието просто да танцуваш цяла нощ с най-добрите си приятели, защото няма да сте вечно млади? И можеш да си носиш сладките аутфити.
@lillygrne Dancing>>> #fyp #fy #foryou #viral #club #dancing #fun #teenagelife
Асоциирам тази перспектива с пайетите, защото носи онзи бляскав и изпълнен с еуфория ореол на младостта. Красиви млади хора, облечени в най-лъскавите си дрехи, готови да танцуват цяла нощ и да оставят енергията си на дансинга. За много от тях (нас) клубовете осигуряват чувството за общност, силно дефицитно в този период от живота. Когато птичките отлитат от гнездото, дискомфортът е в двете посоки – и за родителите, и за децата. Място, на което можеш да откриеш още поне 100 себеподобни под звуците на любимата ти музика и светлините на лазери не звучи толкова зле, когато си сам с новото си пораснало Аз… Клубовете несъмнено са убежище за самотници, но и дом на блясъка – събирателен образ на младостта.
„Упца-дупца”
Упца-дупца е обединяващата характеристика на всички нощни заведения. Това е шумът, който чуваш, когато излезеш от тях.
Упца дупца се ражда от музиката – универсалният език, създаващ онова чувство за споделеност, за което ви разказах малко по-горе.
Връзката между музиката и щастието пък е обект на редица изследвания, доказващи, че слушането на музика (съответно и ходенето по клубове) може да вкара живота в ритъм – в пряко и преносно значение.
Дори при пълно отсъствие на текстове, музиката може да носи мощни емоционални конотации. Ударите автоматично активират двигателните зони на мозъка, според изследвания на магнитния резонанс, и задвижват телата ни спонтанно в ритъма. Следователно песните с бързо темпо са пряко свързани с повече енергия, движение и танци, които обикновено са свързани с радостно състояние. – гласи проучване, отразено от The Washington Post.
Упца дупца е и фонът на разговора пред клуба, докато си на въздух (с цигара в ръка). Или пък на комплимента от напълно непознат в тоалетната, който в последната минута три пъти ти е казал, че изглеждаш страхотно, докато проверяваш как изглеждаш в огледалото…
Салфетки, пайети и упца-дупца – клубната ни култура е всичко това. Общност, забавление, младост, енергия. Да, някъде между това се прокрадват алкохолът, боят, наркотиците и хазартът, но съм далеч от мисълта, че проблемите с тях се раждат в клубовете. Те са и на улицата, и в парка, на пътя, в домовете. Те са част от всички онези неща, които отиваме да забравим, поне за няколко часа, в клуба, защото там е мястото, на което имаме възможността да бъдем просто млади, красиви и свободни – отвъд цялата сериозност на ежедневието… Май скоро няма да се пенсионирам от дискотеките. Не смятам, че това твърдение е повод за гордост, нито пък, че трябва да ме е срам от него.
Живее ми се (И на мен ми се живее)
Живее ми се (Много ми се живее)
– из „Живее ми се”, Ангел ft. Джамайката
Текст: Наско Фотев
Снимки:Pexels/Instagram/Tik tok
