„Присила“ тръгва в кината от днес

Когато на едно парти тийнейджърката Присила Болио се запознава с Елвис Пресли – мъжът, който вече е стремително
изгряваща рокендрол суперзвезда, се превръща в нещо съвсем различно – в личния си живот той е възторжен, влюбен,
партньор в самотата и чувствителен най-добърприятел. През гледната точка на Присила, София Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит. Историята за дългото ухажване и бурния брак на Елвис и Присила – от германската военна база до приказното имение в Грейсленд – е дълбоко проникновен и разтърсващо подробен портрет на любовта, фантазията и славата.

„Бях развълнувана от мемоарите на Присила Пресли за преживяното от нея като млада жена в Грейсленд и се опитах да пресъздам усещането да влезеш в света на Елвис и да го напуснеш, за да откриеш собствения си живот. За мен като творец е важно да покажа света през очите на героинята си, без да я осъждам.“ София Копола
„Мисля, че в историята на Присила кристализира нещо, през което всички преминаваме, но по много по силен и бляскав начин“, споделя Копола пред „Vogue“ в деня на премиерата на филма по кината.
„Наистина исках да уловя колко съкрушителен е първият контакт с любовта и колко объркващ може да бъде опитът да разбереш мъж, който е толкова горещ и студен едновременно.“

Откъс от интервюто на София Копола за „Vogue“ :

– Предполагам, че обмисляте множество филмови идеи във всеки един момент. Какво точно в мемоарите на Присила Ви направи впечатление, за да се оформи като проект, на който си струва да посветите цялото си внимание?

– По време на пандемията работех върху една адаптация на Едит Уортън от известно време и все нещо не се получаваше, поради редица причини. Бях у дома с COVID, когато един приятел ми препоръча „Elvis & Me“ и тази история наистина ме развълнува. Присила винаги е била възприемана като символ на американския блясък и съвършенство, но нямах представа колко много се е борила, какви са били подробностите от живота й – например как все още е ходила на училище в
гимназията, докато живее в Грейсланд и купонясва с Елвис по цяла нощ. Усетих го като свят, в който можех да се потопя, да нарисувам портрет на Присила и да покажа какво е било усещането буквално да пораснеш в такава странна обстановка.
Прочетох книгата и продължих да си мисля: „Да, всъщност искам да направя филм – знам как да подходя и нейната история е вълнуваща“.

– Резултатът не е биографичен филм. Как адаптирахте мемоарите на Присила и как решихте какъв да бъде подходът към пресъздаването на нейната история?
– Аз не исках просто да направя още един обикновен биографичен филм. Искаше ми се да уловя колко съкрушителен е този контакт с първата любов. Присила прекарва голяма част от живота си в опит да угоди на идеалния образ, в който е влюбена, преди да разбере, че трябва да научи повече за това, което тя самата иска от живота.

Вижте още:

– Имате невероятно богат опит с режисиране на млади актриси – Кирстен Дънст, Скарлет Йохансон, Ел Фанинг и сега Кейли Спейни. Какво Ви убеди, че тя може да пресъздаде всички нюанси, които са наложителни за главната героиня в „Присила“?
– Целият филм наистина е конструиран около Присила, така че знаех, че трябва да намеря някой, който да може достоверно да влезе в този образ – от момента, в който е на 14, до 28-ата й година. Моите кастинг-специалисти обърнаха внимание на факта, че Кейли е изгряващ талант, за който трябва да съм информирана – те познават добре моята чувствителност и какви момичета харесвам. Кейли е много добра в „Mare of Easttown“ и има толкова миловидно лице, че наистина прилича на 15-годишна. Когато разбрах, че е на 25, вече знаех, че може да се превърне в Присила. Освен това Кирстен току-що беше работила с нея по друг филм и сподели, че наистина е талантлива – и това беше единствената препоръка, от която имах нужда.

– Какво бихте споделили за Вашите разговори с Джейкъб и за начина, по който той успява да пресъздаде епохална личност като Елвис?
– Моят филм е посветен на образа на Елвис в интимна среда, зад затворените врати на личното пространство, а не на начина, по който се представя той пред публика. Книгата на Присила говори за това колко уязвим и чувствителен е той, когато се срещат за първи път, и колко самонадеян изглежда, когато тя го вижда вече в Грейсланд. Всичко, отбелязано като специални черти в нейната книга, го имах предвид, и някак естествено избрах Джейкъб – той е безкрайно и естествено очарователен; притежава магнетизъм, който предполагам, че е имал Елвис, но също е и внимателен, и чувствителен. Беше важно да покажа по-уязвимата страна на Елвис, така че помолих Джейкъб да се съсредоточи върху улавянето на неговата същност. Нужно е публиката да усети гласа и присъствието на Елвис в дома му, като контрапункт на известния от интервюта и актьорски роли образ.

– Като човек, който е режисирал филми с доста широк диапазон от бюджети, как предпочитате да
работите?

– За мен правенето на филм в по-малък мащаб означава пълен творчески контрол. В случаите с по-ограничен бюджет никой не обръща внимание на това, което правиш; ако се действа с по голям бюджет – има повече „готвачи в кухнята“. Много повече са шефовете, които те държат под око, когато правиш филм с по-висока финансова стойност, затова предпочитам истинската свобода да правя моите собствени проекти, какъвто беше „Присила“. Чувствах се сякаш работя по
студентски филм, в който костюмите и реквизитът се правят почти на ръка и всеки в екипа се опитва да стигне до страхотни и подходящи за средата решения. Мисля, че по този начин всички влагаме много повече от себе си – усещането е като подреждане на пъзел, а в резултат филмът се превръща в бутиково творение.

– Запазихте ли нещо като спомен от снимачната площадка?

– Запазих си някои от златните плочи, изработени с Джейкъб в образа на Елвис на корицата. Запазих повече от нещата, които бяха част от атмосферата в Грейсленд, защото художниците създадоха наистина невероятни реквизити – ретро списания, стари самолетни билети и какво ли още не…

– Присила Пресли е един от изпълнителните продуценти на филма. До каква степен бе ангажирана тя в работата по него?

– Тя беше невероятно отворена за всички идеи и ме подкрепяше по време на целия процес. Присила не дойде лично на
снимачната площадка, защото не искаше да притеснява Кейли. Но винаги казваше: „На линия съм, ако имаш нужда от нещо“, затова двете заедно работехме по сценария. Говорех с нея по телефона в продължение на часове, събирах спомените й, минавахме през сценария страница по страница и тя ми даваше всякакви бележки. За мен беше важно Присила да се чувства комфортно с всичко, което влиза във филма. След като започнахме да снимаме, тя ме остави да върша работата си, не се включи в монтажа и чакнакрая й показах готовия филм.

– А как реагира тя в този момент?

– О, Боже мой, никога в живота си не съм се чувствала толкова притеснена! Към финала на филма Присила се развълнува много, когато наблюдаваше раждането на дъщерята. Този щастлив момент се превърна в ново и много емоционално преживяване. Когато филмът свърши, тя ме погледна и каза: „Това беше моят живот“. Според нея Кейли Спейни бе успяла да изрази всички емоции, които самата тя е изпитвала по време на престоя си в Грейсланд. За мен беше изключително важен фактът, че самата Присила даде безусловното си одобрение на готовия филм.

„Присила“ тръгва в кината от днес, а къде може да го гледате вижте ТУК.

Текст и снимки: ПР