„Просто ей така” – продължението на култовия „Сексът и градът” е онази тема, която ангажира съзнанието ми напоследък по-дълго, отколкото би се смятало за „нормално”. Определям се като заклет фен на поредицата, филмите, героите и модата.
Въпреки всички напълно оправдани обвинения по адрес на сериала от 90-те и продължението му, аз оставам верен на Кари, булчинската рокля на Vivienne Westwood и сините Manolo Blahnik. Има неща обаче, за които просто не е редно да останем безразлични…
View this post on Instagram
Типично в стила на г-ца Брадшоу или по-скоро г-жа Престън (истинските почитатели знаят, че това е чувствителна тема), преди да напиша, каквото и да е било, прочетох всички възможни статии от Vogue по отношение на шоуто.
Типично в мой, безсрамно Gen Z стил, изгледах впечатляващо количество видеа в You Tube и Tik Tok, за да сформирам възможно най-обективно (ок, деликатно пристрастно) мнение по въпроса: „Защо всички са разочаровани от „Просто ей така…”?”.
Да чакам нов епизод всяка седмица, вместо на чист български „да го бинджна” за една нощ, е някак носталгично очарователно. Нямам търпение да дойде четвъртък, да се прибера на хладно, да си направя чаша кафе и да отдам следобеда си на новия епизод. Ако занятието се случва вечер, просто заменям кафето с розе – да, не е Космополитън, но просто изисква твърде много усилия…
След като вече удобно съм се настанил, епизодът е приготвен и мога да му се насладя, носталгията започва да придобива форма на кардиограма. Навярно ви звучи твърде метафорично, но ето какво имам предвид…
Обичам сериала от все сърце, но на моменти се завръщам твърде рязко в онези деветдесетарски сегменти, в които си казваш „Леле, личи си, че е мислено преди 25 години!”. За времето си „Сексът и градът” е абсолютен феномен. Рядко се появява продукция с толкова значимо влияние над популярната култура, но подобни „подвизи” идват редом със съсредоточените и критични погледи на обществеността. Оттам излизат някои неоспорими истини.
Оригиналният сериал е изключително „бял“. Не може да изобразяваш Ню Йорк в пика на културно прераждане, каквото са 90-те години на миналия век, без един цветнокож главен герои или поне не третостепенен или придошъл, за да отчетем „разнообразие”. Още тогава, силовата четворка акцентира върху неправилността на подобен тип дискриминация, но имайки предвид втория филм, където Саманта пръска презервативи по улицата в Абу Даби, инклузивността май не е топ приоритет за продукцията. Това бяха впечатленията, с които аудиторията беше останала преди да се появи „Просто ей така…” и дори сега в главата ми изплува великото заглавие “Burkas & Birkins” от The Stranger, което успява да обобщи нещата достатъчно красноречиво.
Е, вече е 2023 г. и ако няма цвят, няма пари. Цинично, но и афористично. Има цвят, има пари, но няма време и дълбочина. Може би погледът ми е твърде капризен, но и вие не прибързвайте със заключенията. Преди около седмица най-накрая накарах една приятелка да изгледа „Сексът и градът”. Да, все още има хора, които не са го гледали. Първите й впечатления бяха: „Леле, много бързо върви, трябва да си много съсредоточен, за да проследиш нещата. 20 минути и край.”. Говорим за сериал с 4 главни героини. Сега са 7. Просто няма време! Сюжетните линии са плитки, липсва развитие в персонажите и често нещата просто се усещат „набързо”.
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
Другото, което изненадва аудиторията е фактът, че героите са ангажирани със съвсем различен тип проблеми – отглеждането на тийнейджъри, загубата на любими хора, изоставанаето в контекста на модерността и т.н. Начинът, по който реагират обаче е същия, по който са го правели през 30-те си години. Тази своеобразна деградация, изградена за сметката на „актуалност” разочарова масово зрителите. Както от Vogue споделиха: „Що се отнася до продължението на „Сексът и градът“, жените на 50 години са несигурни, неспособни да общуват и се страхуват да проведат дори най-елементарния, честен разговор с близките си. Има какво да очаквате с нетърпение.”
Модната библия твърди, че „Кари и компания са останали само сенки на предишното си Аз” и не бих го отрекъл.
От друга страна, просто не е в мой стил да бъда толкова черноглед и да не потърся онзи бленуван от поколенията блясък на четирите необвързани (вече 7 обвързани/ необвързани/ „сложно е”) момичета. Който търси, намира – в живота и модата.
Наследниците на Патриша Фийлд се справят чудесно и ни предоставят истински пир за очите. Valentino, JW Anderson, John Galliano в комбинация с архивните съкровища на Сара Джесика Паркър. Говорейки за Нейно Височество Мис Фийлд обаче, някак аналогично се досещам, че в края на сезона отново ще видим какво ни е подготвила и то не просто ей така, а върху (барабани, моля) САМАНТА!
Малката изненада, която според Синтия Никсън е била подготвяна като лакомство за края на сезона, не успя да остане в тайна и интернет избухна с новини, че Ким Катрал се завръща. Актрисата се е съгласила да участва при условие, че Патриша Фийлд ще я облича и няма да се среща с нито една от другите актриси, имайки предвид дългогодишните им обтегнати взаимоотношения. Сцената ще бъде съвсем кратка, но все пак трябва да се радваме и на малкото, което имаме и да не забравяме, че сезонът е едва наполовина и определено има надежда да поеме стремглаво нагоре към по-малко „коректност” и повече дръзка и космополитна магия.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Getty/Instagram
