Спомняте ли си „Seraphim“? Инсталацията, която ни потапяше в пълен мрак, и ни оставяше само на чувствата и усещанията ни? Ако да, това за което ви разказваме днес, със сигурност ще привлече вниманието ви.
Една нова интерактивна инсталация, с която всеки комуникира в множество измерения – това е Rayuela, последният проект на Вилияна Карушкова,
Отнема немалко време, за да можеш да структурираш в текст нещо толкова абстрактно, многопластово и продиктувано от индивидуалното преживяване. Как се разказва за нещо, което дори само двама души трудно биха интерпретирали еднакво?
Нека опитаме….
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
Първо, търсим обяснение от създателя на инсталацията, защото се оказва, че автор не е правилно в случая. Всеки посетител се превръща в автор.
Интерактивна инсталация “Rayuela” e вдъхновена от контраромана на Хулио Кортасар “Игра на дама” и следва неговия принцип за взаимодействие между посетителя и творбата.
Пространството има за цел да насочи вниманието на зрителя-участник върху въпроса как комуникираме в ежедневието си и колко важни са всички способи, с които се изразяваме.
Лабиринтът дава възможността да се разгърнат множество символи чрез думи и предмети, използвани като средство в комуникацията ни. Посетителят заема позицията на автор в пространството, тълкувайки всяка стъпка по индивидуален начин и движейки се в своя собствена посока.
Използвайки “играта”, инсталацията цели да премахне дистанцията между посетител и творба с цел създаване на връзка и превръщайки пространството в индивидуален свят за всеки участник.
“Rayuela” е организирана в седем стъпки, които обръщат внимание, както на вербалната ни, така и на визуалната комуникация чрез способи като литература, фотография, стъкло и мода.
Пространството отваря портал, през които всеки зрител-участник отразява своята действителност и си взаимодейства със символиката на непреходни артефакти.
Бялата риза, например, за която сме ви разказвали безброй пъти, е сред героите на инсталацията в ролята си на ново начало, кръговрат, вечност, униформа…
Вербалната и визуалната комуникация намират пресечна точка в размислите върху значимостта им за нашето съществуване, начин на живот и отношения с хората.
Всички предмети-символи в Игра на дама подтикват да открием собственото си послание, без да се съобразяваме с правилата на играта.
Тук в съзнанието изниква следният въпрос: Всяка игра има ясни правила, дамата също – как едно явление като играта, което изначално се определя от норми и граници, води до инсталация, която се стреми да прескочи точно тях? Правилата ли раждат играта или играта води до раждането на правилата?
Вилияна ни отговаря:
Правилата могат да бъдат нарушавани само когато знаем какви са те. В изкуството правила няма. За мен играта води до създаване на правила, които изкуството и личният поглед чупят и премахват изцяло. Нашата игра на дама дава само начален повод за размисъл и отправна точка, няма правилно, грешно, победа или загуба. Играта е използвана като способ към търсенето на собствена емоция и преживяване, въпрос към нас самите. Откритие на нещо ново във вече създаденото и строго определеното чрез правило.
Лабиринтът Rayuela няма изход. Той превежда чувствата и емоциите на всеки, който се опита да го реши, по индивидуален начин, разбивайки представите, че изкуството е универсален език. А в това разбиване, сякаш парадоксално го потвърждава… Как се „превеждат чувства”, когато не съществува общовалиден речник?
Универсален и сврвъхиндивидуален са две припокриващи се думи, както са тъмнината и светлината, доброто и лошото.
Превеждането само по себе си е трудна задача. Нюансите на езика винаги остават една частица некомуникирани. Същото се отнася и за чувствата. Човекът срещу нас често не разбира чувствата ни в дълбочината, която ние ги усещаме. Изкуството да комуникираш емоцията си е една ежедневна битка във всяка сфера на животите ни.
Нашата игра на дама се опитва да покаже установените правила за всяка стъпка от лабиринта и да даде възможност на участниците и зрители да намерят своят отговор и лична етимология и история.
(Етимология (от гръцки ετυμον – истинско, първоначално, действително значение, и logos – „наука“) е наука за произхода и развитието на думите.)
Именно “истинското, първоначало, действително значение” е това, от което се опитваме да избягаме, тъй като всяка дума и предмет носят значението и енергията, която ние сами им придаваме.
Хората се обвързваме емоционално с думи, хора и предмети, защото само чрез емоцията те започват да имат стойност за нас.
Както споменахме още в началото, инсталацията използва като ядро контраромана Игра на дама на писателя и поет с аржентинско, белгийско и френско наследство – Хулио Кортасар. Неговата игра с литературата, философията, семантиката, музиката и изкуството определят голяма част от изживяването на Rayuela, но стремежът към диалогичност е по-значим от страха да се репликира едно произведение на изкуството, създадено преди повече от 60 години…
Всяка стъпка, използвайки различен визуален, материален или вербален подход води до центъра, мандалата на Кортасар. През стъклото като втора кожа, до кръстословицата като нещо толкова достъпно и познато за нас, “Rayuela”цели да заинтригува чрез емоцията, която е, както универсална, така и свръхиндивидуална.
Rayuela ще ви посрещне на 22.05.2024 г. от 18:00 ч. в Галерия КО-ОП, ул. Триадица 5
Всичко за събитието вижте ТУК
Текст: Наско Фотев
Снимки: Владислав Лепоев
