Преди по-малко от година Константин Трендафилов представи официално първата си книга – стихосбирката “За кого се сещаш, когато се сещаш за някого”. Загубихме бройката на тиражите, които кацаха в книжарниците само за да се стопят мълниеносно от рафтовете им. Очаквано заглавието стигна и до финалната права на конкурса “Любима книга на България”, а младият автор нагледно показа, че прецедентът, (супер) успешен дебют с поезия, е възможен.
И тук идва ред на уловката, в която Константин доброволно се хвана. Или рискованото предизвикателството, което отправи сам на себе си. Стихосбирката му завършва със следните редове:
И сега какво?
Написах ти стихотворени
за теб е, да,
но това не промени нищо.
Пробвах със стихосбирка,
посветена на теб,
е, поне получих отговор –
твоето, безразлично:
“И?”.
И
сега ще пробвам с роман.
Дадената дума е спазена. Година по-късно романът “Затворисърце” вече е факт. За седмица се изкачи до топа на най-продаваните книги в България. И продължава да бъде на водеща позиция в класациите. Какви бяха очакванията ни преди да отгърнем първите страници?
Стихосбирката на Константин ни припомни бедствената сила, с която първата любов се приземява в живота ни. За несръчното още, но така парещо обичане, което трудно може да бъде укротено и още по-малко – повторено. Някак естествено предвкусвахме, че темата ще намери продължение и в следващата му книга. Затова и гадаехме за появата на един по-скоро Teen & Young Adult роман. Грешката тук вече беше наша.
“Затворисърце” забърква историите на двама мъже – Юлиян и Антон. Забърква две истории, които изглежда трудно да се пресекат, но на финала ни е по-трудно да допуснем, че е възможно да се отделят.
Юли е от добро семейство, има престижна, макар и ужасно предвидима кариера. Влюбва се безпаметно за първи път, но докато отрезвява от чувствата си допуска грешка, която бележи дните му завинаги. Антон е проблемното дете от проблемно семейство, което пораства по поправителни домове в годините на Прехода. От добър спортист лесно прескача в редиците на добрите престъпници. Такива са нашите герои на пръв поглед. Но само на пръв. Защото в истинския живот няма само черно и само бяло.
Юли и Тони се срещат в затвора. Споделят своите истории, за да разберат, че световете им не са толкова далечни един от друг. След време получават свободата си обратно, но дали са готови за нея? По-трудната мисия тепърва им предстои – бягството от затвора на сърцето.
Дали в книгата има любов? Има я, но не тя е водещата. На преден план е изконната истина, че всеки трябва да бъде готов да се изправи пред последствията от своите избори и действия. И да заплати. Понякога с живота си.
Константин си постави висока топка след главоломния успех на дебютната си книга и по-важното – успя да я отиграе. В началото на 90-те той е бил малко дете, но успява да пресъздаде тези смутни години стряскащо автентично в страниците на романа си. Няма как това да се случи, ако зад всеки ред нe стои много труд и солидна предварителна подготовка.
В прозата на Константин се промъква и поезия, но тя не дразни, не е самоцелно добавена, за да звучи по-претенциозно. А обратно – извира точно където й е мястото, за да запълни фразата с емоция и да допише картината пред очите ни, като най-финото парченце от пъзела.
Първо беше стихосбирката, последва романът, да видим какво следва. Любопитството ни е нащрек.
Текст: Александра Тошева
Снимки: Press & Facebook
