По стъпките на Ив Сен Лоран в Мароко

„Една сутрин се събудихме, а слънцето бе вече изгряло. Мароканското слънце, което достига до всяко кътче и до всеки ъгъл. Птиците пееха, покритите със сняг върхове на Атласките планини препречваха хоризонта и ухание на жасмин се носеше из стаята. Нямаше как да забравим тази сутрин, защото тя по някакъв начин реши съдбата ни.“

Това пише в книгата си „Ив Сен Лоран: Мароканска страст“ Пиер Берже, дългогодишният партньор на Ив Сен Лоран. Чудните градини на Мажорел, вила „Оазис“ и музеят на Ив Сен Лоран в Маракеш, както и творенията на дизайнера, вдъхновени от цветовете на Мароко, са живото наследство от онова време. Ив Сен Лоран е роден в Алжир през 1936 г. и когато се връща в Северна Африка 30 години по-късно, той преоткрива особената светлина в региона и цветовете, които тя разкрива. Мароко се превръща в безкраен източник на вдъхновение за него. Той го посещава два пъти в годината – през декември и юни, за да проектира своите колекции, които преливат от цветове.

Всичко започва през 1966 г., когато Ив Сен Лоран и Пиер Берже посещават за първи път Мароко. Отсядат в запуснатия, но запазил непретенциозния си чар, хотел La Mamounia, където се случва онази съдбовна сутрин. Спонтанно двойката купува своя първи дом в Маракеш – „Змийската къща“ (Dar el-Hanch). Сен Лоран рисува на стената в трапезарията на малката къща голяма змия, змийски мотиви украсяват пликовете и картичките, които двамата изпращат до приятелите си. В бохемския им приятелски кръг са Пол и Талита Гети, Фернандо Санчес, Бети Катру, Лулу де ла Фалез, Анди Уорхол и други известни личности, които често им гостуват.

През 1974 г. Пиер Берже и Ив Сен Лоран продават „Змийската къща“ и купуват „Къщата на щастието“ (Dar Es Saada), която се намира в близост до Градината на Мажорел. Двойката се обръща към архитекта Бил Уилис, който им е приятел, за да декорира имота. Уилис е създател на модерното мароканско дизайнерско движение. Влиянието му може да се види в много домове, дворци и хотели в Маракеш.

„Истинска страст изпитвам към градините на Маракеш. И към техните цветове, които така липсват в Париж.“ Ив Сен Лоран

През 1980 г. Ив Сен Лоран и Пиер Берже научават, че Градината на Мажорел, която обичат да посещават, е застрашена заради проект за строеж на хотел на същото място. За да я спасят от разрушаване, те решават да я купят заедно с прилежащата вила. Възлагат на Бил Уилис реновирането на вилата, която кръщават вила „Оазис“. Той декорира и ателието, в което те създават музей на ислямското изкуство. Градината на Мажорел, поне допреди пандемията, е сред най-посещаваните обекти в Маракеш. Мястото посреща по 800 000 посетители всяка година.

Градината и вилата са дело на френския художник Жак Мажорел, който живее и твори в Маракеш от 1923 г. до 1962 г. Тук през 1931 г. той построява ателието си по проект на архитекта Пол Синоар. Самият Мажорел нарича мястото „най-красивата ми творба, на която съм дал цялата си любов“. Най-разпознаваемите акценти на Градината на Мажорел, заради които тя дори изпреварва по слава своя създател, са фонтаните и езерата с водни лилии, кобалтово синята вила в стил Ар деко, лимонено жълтите и тиквено оранжевите саксии, ментово зелената беседка с бели резбовани орнаменти и богатата растителност. И разбира се, Ив Сен Лоран.

Неподражаемият син цвят е вдъхновен от водата на Атласките планини, а Мажорел успява да патентова нюанса като „синьото на Мажорел“ (Majorelle bleu). Художникът е бил любител на ботаниката и е мислил за градината си като за импресионистична картина. В продължение на 40 години той не спира да я обогатява. Днес в Градината на Мажорел могат да бъдат открити растения от пет континента.

Няма как да не се възхищаваме, докато се разхождаме между мраморни фонтани, палми, кипариси, бамбукови горички, кактуси, агаве, вечно зелени растения, плачещи върби, жасмини, бугенвилии, водни лилии… Сред водата и сноповете светлина, пленили сърцето и таланта на Ив Сен Лоран и оставили ярък отпечатък върху творчеството му. Ив Сен Лоран и Пиер Берже се влюбват в градините на Мажорел още при първото си пътуване до Маракеш през 1966 г.

„Бяхме съблазнени от този оазис, където цветовете, използвани от Матис, се смесваха с тези на природата. …В крайна сметка станахме собственици на градината и вилата. И върнахме живота там“, пише Пиер Берже. Сен Лоран определя градината на Мажорел като „непрестанен източник на вдъхновение“ заради нейните живи цветове. Дизайнерът създава колекция, използвайки палитра от цветове, изцяло заимствани от мястото.

Вижте още:

Минавайки по стъпките на Ив Сен Лоран в Мароко, не можем да подминем Танжер. Това е градът, в който двойката е прекарвала летата си далеч от жегите на Маракеш и в който личности като Труман Капоти, Тенеси Уилямс, Самюел Бекет, Уилям Бъроуз и Анри Матис обичали да отсядат. През 1999 г. Сен Лоран и Берже купуват „Къщата на късмета“ (Villa Mabrouka) в Танжер. Сен Лоран декорира всяка стая в различен цвят. По-късно, през 2010 г., Берже помага за съхраняването на Librairie des Colonnes, културният център на Танжер, който за малко не бива затворен.

„В Мароко разбрах, че гамата от цветове, които използвам, е тази на мароканските плочки, на джелабите, на кафтаните. Дръзновението, което се вижда от тогава в моята работа, дължа на тази страна, на нейните ярки хармонии, на смелите й комбинации, на пламъка на нейното творчество. Тази култура стана моя, но не беше достатъчно само да я имам наготово. Взех я, трансформирах я и я адаптирах.“ Ив Сен Лоран

Възстановявайки градината на Мажорел „чрез пълно зачитане на визията й“, Сен Лоран увеличава броя на растителните видове от 135 на 300 и инсталира автоматични напоителни системи. Двамата с Берже живеят във вилата, преименувана на вила „Оазис“, която декорират в ориенталски стил, а ателието на Мажорел превръщат в музей на ислямското изкуство. След смъртта на Сен Лоран през 2008 г. прахът му е разпръснат в градината, а от 2010 г. улицата пред вила „Оазис“ носи неговото име. Берже дарява градината и вилата на фондация „Пиер Берже – Ив Сен Лоран“. Ислямският музей на двойката е превърнат в музей на берберското изкуство, тъй като колекцията им с предмети на ислямското изкуство е продадена за финансиране на градината и за други проекти, включително за музея на Ив Сен Лоран (https://www.museeyslmarrakech.com/en), който отвори врати в края на 2017 г. в нова сграда близо до градината. Постоянната му колекция включва 5000 haute couture творения и 15 000 аксесоара, както и скици, документи, фотографии и др.

Идеята за музея всъщност се заражда преди това, когато през 2010 г. в Градината на Мажорел, в ателието, е представена изложбата „Ив Сен Лоран и Мароко“. Пиер Берже я замисля като поклон на Сен Лоран към Мароко и особено към Маракеш, от който той черпи вдъхновението си. След това съвсем естествено се стига и до Musée Yves Saint Laurent Marrakech, обединяващ музей с тематични зали, аудитория и библиотека.

„На всеки ъгъл на улицата в Маракеш човек се натъква на поразителни групи мъже и жени, които изглеждат толкова различно: розови, сини, зелени и виолетови кафтани, смесващи се помежду си. Човек е изумен, след като осъзнае, че тези групи, които са като нарисувани, като скици на Дьолакроа, са всъщност спонтанни подредби на ежедневието.“ Ив Сен Лоран

Текст: Десислава Найденова- Вичева

Снимки: Instagram