Родопска идилия на 3 язовира

Уикендът не е от най-слънчевите, но на нас ни се приключенства и се отправяме към Родопите. Искаме да презаредим батериите на свеж въздух и да напълним раниците с гледки, които се помнят дълго. Нощта ще посрещнем под звездите на Сърница във вила, запазена за цялата компания, но дотогава ни чака път.

Първата ни спирка е в град Пещера, за да разгледаме крепостта “Перистера”, която се намира в непосредствена близост до входа на града, върху хълма “Света Петка”. Откриваме я без усилие и се впускаме да я изследваме с любопитни очи. Дали заради ранния час, но сме единствените посетители и имаме цялото спокойствие на света да се любуваме на красивата панорама, която се открива пред нас. По своята дължина крепостната стена приютява шест кули – една триъгълна, две църквообразни и три правоъгълни. Съоръжението е реставрирано изключително автентично благодарение на труда и проучванията на археолозите, работили по проекта.

Вижте още:

Отправяме се към следващата точка в маршрута ни – пещера Снежанка. Отбивката за нея се намира по пътя между Батак и Пещера, а 3 километра след нея се разделяме и с колите ни. Очаква ни близо километър изкачване по стръмна еко пътека. Табелите “Не се предавай”, “Дишай дълбоко” и “Още малко”, колкото ни развеселяват, толкова ни и припомнят, че има какво да направим за неособено добрата си физическа форма, с която сме се сдобили. Успяваме да се доберем до края на пътеката и отдъхваме, докато чакаме реда си да влезем в пещерата. А вътре е наистина магически красиво.

Фигурите, които природата сама е изваяла в сталагмитите и сталактитите смайват. Оставаме доволни от гида и тура ни вътре и се спускаме обратно към автомобилите.

Достигаме благополучно язовир Доспат. Времето е адски ветровито, но пък светлината се спуска така живописно над водата, че не можем да отлепим поглед от хипнотизиращата гледка. Разхождаме се край брега и запечатваме няколко кадъра за спомен заедно. Избираме да вечеряме в едно от непретенциозните ресторантчета в местността край язовира и не сбъркваме. Отрупваме масата с чинии, но те за кратко остават пълни.

Вилата в Сърница вече ни чака. Клепачите ни тежат доволно от умора и напомнят, че е време за сън. Приспивната песен на планината бързо ни унася. Чака ни още един дълъг ден.

Утрото ни носи нови сили и нов маршрут. Посоката е язовир Батак. А първата кратка почивка си взимаме още на язовирната стена между Малък и Голям Беглик. Спокойствието бавно си пробива пролука в свикналите ни на забързано градско темпо умове.

Още преди да достигнем Батак, съзираме малка пейка край пътя, която открива изписана като картина панорама на целия язовир и околността. Толкова е красиво, че някак инстинктивно цялата група застива и спира да говори. Само гледа. Рее се. И се благодари, че в този миг се намира на мястото си.

Язовир Батак ни посреща с примамливо слънце и познатия от вчера вятър. Размечтаваме се да имаме лодка и да се понесем по водата, но уви, остава като предизвикателство за някое пътуване в бъдещето. Отбиваме се и до центъра на самото градче Батак, за да се заредим с дребни провизии под формата на бонбони и сладолед и да посетим Историческия музей.

Обратно на пътя и се насочваме към последната спирка за уикенда – Бековите скали над село Равнища, близо до Брацигово. И ако с крепостта “Перистера” ударихме късмета на начинаещия, тук никакви навигации, питане на местни и оглеждане за табели не ни улесни, ама никак. В крайна сметка сборът на всички усилия доведе до щастлив край и величествена красота за спомен.

Прибираме се капнали, но в съзнанието ни вече се прокрадва план за ново пътешествие. Питаме се само: “Този път къде”?