Христос Воскресе!
Днешният ден отбелязва надмощието на живота над смъртта и се празнува тържествено и пищно – като започнем от шествията в католическите страни по време на Страстната седмица и стигнем до богатите празнични трапези във всеки дом по целия християнски свят. Дали празнуваме Великден, Возкресение, Pascua, Easter, Ostern, Pâques, Pääsiäinen, Påsk, Pasti или Πάσχα, всички почитаме едно и също християнско събитие. А вижте как го правят по света, благодарение на сп. „Меню”.
По случай Възкресение, финландците приготвят един старинен десерт, наречен меми, чиито съставки включват вода, ръжено брашно, ръжен малц, меласа и портокалова кора. Традиционно се пече на ниска температура в нещо като тавичка от брезова кора. Яде се студен със захар и сметана, но днешният индустриален вариант се продава навсякъде в страната в картонени съдове.
В Полша на празничната трапеза се поднасят най-различни ястия от месо, млечни продукти и тестени вкуснотии като мазурка – сладкиш с плодове, ядки и марципан, както и бабка – кекс от козуначено тесто. На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. Но се поднася също и настърган хрян, за да напомня, че не всичко в живота е сладко.
В Русия на празничната трапеза се сервира пасха – сладкиш от пресована извара и кулич (козунак), боядисани яйца и също като в Полша, сладко агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възраждането.
Чехите пък пекат мазанец – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми.
Гърците празнуват Великден тържествено и пищно. Празничният обяд започва с магирица – овнешка или агнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Пече се цуреки – козунак, който, също като у нас, понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционни десерти са баклавата и кулуракия – деликатни маслени курабии във формата на венец с глазура от яйце, с аромат на ванилия и поръсени със сусам.
В Елзас Великден идва заедно с аспержите, гъбите смръчкула и омарите. Празникът носи също така младо агънце и всякакви пролетни зеленчуци. Обичан едновремешен специалитет е бекьофе, подобие на мусака с резени картофи, лук и парченца агнешко, мариновано в бяло вино. Ястието се приготвя в плитък гювеч с капак и се сервира на масата направо в него, заедно с кълнове от хмел за гарнитура.
В Англия, освен с боядисани яйца, се черпят с печено агне със зеленчуци и великденска торта или simnel cake – с много плодове, покрита с марципан и украсена с марципанова фигура на Христос плюс 11 марципанови топки, символ на апостолите, без Юда. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст – това са прочутите hot cross buns.
Сладкишът, който испанците приготвят за празника и е еквивалент на козунака, се нарича Мона де Паскуа. Тестото му, съставено от брашно, захар, яйца и сол, се меси много дълго и изисква поне един час почивка, преди печене. В неделя на испанската великденска трапеза не липсват и агнешки котлети, печен заек, празнична паеля и вино. Великденската наденица (longaniza de Pascua) е сух колбас с дължина около 30 см, типичен за района на Валенсия и Арагон, приготвян от постно свинско месо и подправки.
Постът, налаган от католическата църква, изключва рибата. Така че и преди, и по време на Великден в Аржентина се приготвят емпанадас (вид банички с пълнеж) с риба тон и яхния с треска.
В Чили пък тези емпанадас ги предпочитат с морски дарове, със зеленчуци и в различни сладки вариации. Друго великденско ястие, фритас де кесо или пържени банички със сирене, се приготвя с хилядолистно тесто и плънка от сирене. Всякакви риби и морски дарове са обичайни за великденските празници. Сред тях емблематични са севиче и куранто. Последното е ястие от чилийския юг и представлява нещо като хайдушки гювеч от пресни морски деликатеси, приготвени сред нажежени камъни в земята.
Великден в Еквадор се почита с празнично ястие, наречено фанеска – вид супа със зеленчуци, зърна от житни растения и солена треска, която обикновено се придружава от моло (вид картофено пюре) и от смокиново сладко със сирене. На някои места приготвят чоклотандас (или умитас) – нещо като сандвичи от смляна млада царевица с мляко, яйце, сирене и масло, увити в царевични листа и приготвени на пара, подобни на мексиканските тамалес.
Храната, без която не минава Великден в Парагвай, е чипа. Под това име се подвизават различни видове малки кръгли хлебчета или сладки – най-често чипас се приготвят с брашно от маниока, мляко, сирене, яйца и масло. Фино смляното брашно ги прави леки и ефирни и позволява на топеното сирене да доминира вкуса. Понякога ги поръсват със семенца от анасон.
Боливийското куняпе е със същите съставки, но в различни пропорции.
В Австралия менюто на Великден най-често е съставено от печено овнешко, говеждо или пилешко със зеленчуци. А за десерт поднасят торта, наречена „Павлова“ с киви, ягоди, ананаси и мандарини. Там също са популярни кръглите кифлички със стафиди.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Press
Вижте още:
„Изкуството да готвиш с най-добрата си приятелка”: Победителките
