Най-честият отговор на въпроса „От какво бягаш?“, който получаваме, е „От еднообразието“. Но, когато ни погълне „светът на възрастните“, всъщност е много трудно да избягаме от него. Когато по-голямата част от деня ни се развива на работното място, трябва да бъдем сигурни, че наистина е правилното. Но как всъщност разбираме дали е така?
Светът, в който живеем, е материален. Всеки ден четем нови и нови становища, които защитават или отричат тази теза. Няма нужда от повече аргументи, защото е факт. Не стигаме до другия край на света или до работа, телепортирайки се, не набавяме хранителните продукти за седмицата с размяна на стари опаковки и със сигурност не задоволяваме малките си капризи с усмивка. Но, когато става въпрос за работна позиция, изключително малък процент от хората поставят заплащането на първо място.
Работното пространство е една изключително деликатна среда, която се гради върху детайлите. Най-щастливите хора казват, че най-добрата работа за един човек е тази, която не приемаме за такава. Пъстротата и възможностите на различните индустриални сектори предоставят огромен избор за реализация в многобройни посоки. Никой човек не е абсолютно вещ във всяка област, а истината е, че всеки има вътрешно усещане за това с какво иска да се занимава. Когато правим това, от което живо се вълнуваме, то се отразява и в качеството на работата. Поставяме личен почерк върху всичко, което изграждаме, а резултатът е вътрешно удовлетворение.
От дете всеки човек слуша, че трябва да учи, да се развива и да търси все повече и повече. Може би това е и причината основен критерий при избора на работа да бъде и вероятността за професионално израстване. Колкото и да обичаме настоящата си окупация, желанието, възпитавано у нас от ранна детска възраст да се стремим към повече, ни подтиква да предизвикваме възможностите си и отваря сетивата ни към новото и различното, което един ден и ние бихме могли да приложим в работата си.
На една от челните класации при избора на професионална кариера стои и въпросът за работния колектив. Дори и коренът на самата дума „дружество“ подсказва, че става въпрос за повече от един човек. За да бъде крайният образ на един продукт изпипан и завършен, трябва да има симбиоза между хората, работили върху неговото изграждане. Разбирателството на работното място спестява конфликти, главоболия и безброй негативни емоции. То изисква компромиси и изслушване на гласа на всеки един, но когато всички са съсредоточени и заинтересовани в създаването на нещо, това дори не може да бъде определено като задача.
Откриването на правилното работно място изисква време, усилия и ясно съзнание какво точно се търси. Ще го познаете по това, че прекрачвате прага му с усмивка и добро настроение (както на влизане, така и на излизане), а когато сте там забравяте да поглеждате към часовника си, който отброява оставащото време до 18:00 часа.
Текст: Ева Петрова
Снимки: Unsplash
Вижте още:
“Грешка 403″ или предизвикателствата в офиса, които не искаме да понасяме
