Понякога плача – от радост, че те има в живота ми. Че те срещнах, че ти ме срещна, че беше търпелив да се учиш с мен и станахме толкова добри – заедно. И не се сърдиш, че ми тежиш, когато заспивам в ръцете ти и не се сърдиш, когато се събудиш и не ти правя кафе. Пак ми даваш спокойствие и доверие – повярва ми. А аз само от това имах нужда – да вярвам и да ми вярват. Изчака ме да науча своите уроци, даде ми този шанс, остави ме да го направя – свободна и щастлива, докато си до мен като стълб, на който винаги мога да се облегна. Научи ме да поемам дълбоко въздух, да дишам истински, спокойна, сигурна. Научи ме да не мисля за чуждото и да пазя своето. Научи ме да съм силна и жилава, когато има буря. Научи ме да помагам на хората без да очаквам. Научи ме да ценя повече и себе си. Знаеш ли, че ми даде сила да осъществявам мечтите си?
Да, знам, че не обичаш така да ти пиша, но днес, днес не намерих по-добър начин да ти кажа, че те обичам, че ти благодаря за всичко – и хубаво и не толкова хубаво, през което минахме. За всичко, на което ме научи, за всичко, което ми даде и за всичко, което не ми даде. За мисълта, за грижата, за любовта, за вярата, че си до мен… Познаваш ме по очите, познаваш сърцето и душата ми. Благодаря, че избра с мен да се учиш и да минаваш през живота. С лекота, удоволствие, спокойствие, радост. Благодаря ти, че те има! Пожелавам си да имаш най-хубавите неща от живота, да имаш всичко хубаво, което искаш. Пожелавам си да си благословен, обичан, спокоен и безкрайно щастлив!
Обичам те, толкова те обичам!
Текст: Fashion Inside
Снимка: Alejandra Quiroz – Unsplash
Вижте още:
