Емили Дикинсън и тихите морета

x


Емили Дикинсън – наша безспорна любимка. Най-тихото и в същото време едно от най-силните присъствия в историята на литературата. Ексцентрична, затворена в себе си, носеща огромен, неподвластен на времето талант. След смъртта й излизат над 1800 нейни стихотворения. Нежни, изпълнени със самота, болка, копнеж по неизживяното, по нематериалното, по невидимото. По любовта, която е отвъд всичко.

Емили Елизабет Дикинсън е родена на 10 декември 1830 г. в Масачузест. Дядо й, Самуел Дикинсън, е и един от основателите на колеж „Амхърст”. Баща й Едуард Дикинсън е избран за член на Камарата на народните представители в Масачузетс през 1838-1839 и 1873-1874. Емили е второто от три деца – тя има по-голям брат и по-малка сестра.

Емили Дикинсън е ученичка в Амхърстката академия, където всички преподаватели я определят като изключителен ученик с ярък и бърз ум. Скоро след това се присъединява към женски манастир, където учи в либерален колеж по изкуствата. Напуска го след по-малко от десет месеца, но причините не са ясни. Дали поводът е бил нейната сякаш запазена марка меланхолията, дали е било първо влюбване? Никой не знае.



Много са спекулациите отностно източника на вдъхновение на Емили Дикинсън. Поезията й е изпълнена с изключително много болка и скрито желание. С времето все повече си мислим, че единствено човек, който се е докоснал до нещо силно и изпепеляващо, е в състояние да напише такива редове. Едно е сигурно – огромно влияние върху нея има Бенждамин Франклин Нютон – студент по право, който работи във фирмата на баща си и често се отбива в дома на семейство Дикинсън. Той е бил неин покровител, насочвал Дикинсън стилово, откривал й нови поети и автори, които са му допаднали. Той е първият, а и един от малкото приживе, които откриват огромния, гигантски литературен талант на Емили. След време напуска града и се жени за друга жена. Кореспонденцията им продължава, Нютон не спира да я насърчва и вдъхновява. До деня на смъртта му – отива си от туберколоза на 24 март 1853 г. Смъртта му изключително много наранява Дикинсън. Той продължава да живее някъде в стиховете й…От които през живота й са публикувани само осем на брой.

Дикинсън поема ролята на гледачка на болната си майка, която от средата на 50-те до смъртта си остава на легло поради различни хронични заболявания. Лавиния, малката сестра на Емили, твърди, че майка им е искала една от дъщерите й да бъде постоянно с нея. Тази задача се пада на Емили. Това е и една от причините тя да води живот, подобен на затворнически. Затваря се в книгите, оттегля се от социалния живот и не напуска дома си в продължение на цели двадесет години. Последните от живота й. Не приема гости на живо, говори с тях само през вратата, за да не се налага да ги посреща и да разговаря с тях очи в очи…

По-известна с любовта си към белите дрехи и градинарството, Емили Дикинсън получава предложение за брак, което отклонява, води вълнуваща и вдъхновяваща кореспонденция със съпругата на брат си, на която изпраща десетки любовни и дори еротични поеми, има силна духовна връзка с редакторът на Atlantic Monthly Томас Хигинсън…Остава сама до края на живота си, сякаш за да запази огромния си талант. Дали е знаела какво огромно литературно наследство оставя? Дали ако по-малката й сестра не беше открила творчеството й, светът щеше да продължи в собствения си ритъм, без този оригинален, вълнуващ, любовен език?

Тогава, когато някъде забележим талант, който е отвъд всичко познато, единственото, което можем да направим, е да отделим няколко неделни минути, за да се насладим на една от най-добрите поетеси. С тези парещи, истински стихове.

Ако идваш наесен –
лятото ще отстраня – 
с усмивка и с досада – 
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш –
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам – 
с пръсти ще ги броя – 
докато паднат пръстите –
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд –
бих захвърлила живота си –
като люспа на път.

Но без да разбирам времето, 
то ме боде – със бяс –
една оса прокълната- сама се жиля аз.

 

 

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.

 

 

 

Диви нощи – диви нощи!
Ако бях с тебе тук –
дивите нощи щяха
да бъдат нашия лукс!

Вятърът е безсмислен.
В пристанището съм аз.
Свършено е с компаса –
и стария атлас!

Веслата насред рая –
ах, какво море…
Да можех – тая вечер –
да се закотвя в теб!

 

 

Научихме любовта добре –

буквите – думите – първа глава

от книгата – и откровението –

сякаш пресъхна подир това.

И тогава всеки от нас –

видя във другите очи –

светло незнание на дете –

детско незнание да личи.

Което единият не бе разбрал –

искаше на другия да обясни.

Уви! Голяма е мъдростта –

и истината – с много страни!

Сърцето търси първо удоволствие –

а после да не го боли –

а после малките упойки – със които

страданията да понамали –

а после да заспи – да спи за дълго –

а после, че ще бъда най-добре –

щом иска неговият Инквизитор –

да има свободата да умре.


Teкст: Теа Денолюбова

Снимки: Press

 

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

GUCCI – Embellished wool coat

Препоръки от седмицата

DOLCE & GABBANA – Welcome large printed leather tote

Препоръки от седмицата

GALVAN – Signature Corset crepe jumpsuit

Препоръки от седмицата

VALENTINO – Embroidered intarsia wool and cashmere-blend sweater

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

За стила не съществува лошо време!

Ако сте пропуснали
Най-четени