Не всички са харесвали гласа й. Някои дори го определят като дразнещ. Претенциозна, емоционална, драматична, с нея се работи трудно. Истинска дива.
Разказваме ви днес за легендата Мария Калас, защото тази година светът отбелязва 100 години от рождението й и защото това е жена, която може да бъде наречена „единствена и незаменима“. Каквато е искала да бъде.
Родена е на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк. Дете е на гръцки имигранти. Рано започва да взима уроци по пиано, но скоро разбира, че истинската й страст е пеенето.
„Винаги ще бъда толкова трудна, колкото е необходимо, за да постигна най-доброто.“
През 1937 г. родителите й се разделят и тя заминава заедно с майка си за Атина. Учи в Атинската консерватория при сопраното Елвира де Идалго. Пее в Cavalleria rusticana и Boccaccio. Завръща се в САЩ през 1945 г.
Кариерата на Мария Калас започва сериозно през август 1947 г., когато се появява в La gioconda във Верона. Скоро, под ръководството на диригента Тулио Серафин, дебютира във Венеция, Торино и Флоренция. През 1949 г. пее за първи път в Рим и Неапол.
„За мен музикалното изкуство е великолепно и не мога да гледам да се отнасят към него по окаян начин.“
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Ванеса Кърби, съвършената Жозефин
През 1949 г. се омъжва за Джовани Батиста Менегини, богат индустриалец и запален почитател на операта. След сватбата той поема контрола над нейната кариера. Калас прави своя дебют в престижната La Scala в Милано през 1950 г., с „I Vespri siciliani“ на Верди. През 1952 г. се появява в Ковънт Гардън, Лондон. Нейният дебют в Щатите е през ноември 1954 г. в Лирик Опера в Чикаго в главната роля на „Норма“ на Белини. Това изпълнение тя повтаря пред рекордна публика в Метрополитън Опера в Ню Йорк. През 1956 г. е дебютът й в Мет.
„Не ми говорете за правила. Където и да бъда, аз създавам проклетите правила.“
Зенитът на кариерата на Мария Калас, в Ла Скала, е в периода между 1951 г. и 1958 г., като по това време тя също и записва. Записите на Калас са приети с ентусиазъм и тя е една от най-популярните певици за периода. Нейният непостоянен темперамент става причина за вражди с колеги и мениджъри. В рамките на няколко години нейните изблици и прекомерни изисквания довеждат до редица уволнения и напускания.
„Не съм ангел и не претендирам, че съм. Това не е моя роля. Но не съм и дявол. Аз съм жена и сериозен артист и искам да бъда оценявана като такава.“
След като Мария Калас се запознава с гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис чрез съпруга си, избухва гореща афера между тях и бракът й с Менегини приключва. Мария се отказва от сцената в началото на 60-те заради Онасис, но продължава с периодични концерти. Въпреки че има вокални проблеми, тя прави едно незабравимо завръщане на сцената през 1964-1965 г., когато има турне с „Норма“ в Париж и с „Тоска“ в Мет. Последната й завеса на сцената се спуска през юли 1965 г. в Ковънт Гардън.
„Първо загубих гласа си, след това загубих фигурата си и след това загубих Онасис.“
След края на кариерата си Мария Калас се отказва от американското си гражданство и очаква да се омъжи за Онасис. Но връзката им е бурна и в крайна сметка Онасис се жени за Жаклин Кенеди през 1968 г. Мария е съсипана и хората около нея казват, че тя никога не се е възстановила.
На следващата година Мария Калас снима неуспешна продукция на „Медея“, след това организира майсторски класове в Джулиард. При едно последно завръщане прави опит за европейско турне с рецитали, но гласът й й изневерява. Последната й публична изява е на 11 ноември 1975 г.
„Ние, жените, трябва да сме незаменими за мъжете. В края на краищата ние имаме най-голямото оръжие в ръцете си, като просто сме жени.“
Умира в самота през 1977 г. в парижкия си апартамент на 53-годишна възраст. След нея остават незабравимите й изпълнения в „Тоска“, „Мадам Бътърфлай“, „Кармен“, „Норма“, както и споменът за харизматичната й и силно драматична личност. Калас е уважавана като една от най-големите оперни легенди на всички времена.
„Пари не ми трябват. Аз работя за изкуството.“
През 2021 г. бе първата церемония на Maria Callas Monaco Gala & Awards. Събитието с благотворителен характер, което се провежда под патронажа на принц Алберт на Монако и на което по традиция присъстват важни личности и знаменитости от цял свят, е вдъхновено от легендарната гала в Монако през 1960 г., когато Мария Калас очарова с гласа си принц Рение и принцеса Грейс (родителите на принц Алберт). Миналата година специален гост бе актрисата Моника Белучи, която бе отличена в категорията за Най-добър артист на годината. Белучи е в главната роля във филма „Мария Калас: писма и спомени“ на французина Том Волф и гърка Янис Димолицас, който излезе тази година.
На тазгодишното издание на Maria Callas Monaco Gala & Awards първа награда в своята категория спечели българската дерматологична и естетична клиника Derma-Act. Церемонията се проведе под егидата на Княжество Монако на 2 декември в хотел Hyatt Regency Солун, а поводът е навършването на 100 години от рождението на оперната дива.
„Една опера започва много преди завесата да се вдигне и свършва дълго след като се е спуснала. Започва във въображението ми, превръща се в моя живот и остава част от живота ми дълго след като съм напуснала операта.“
Мария. Калас. Единствената.
Текст: Деси Найденова
Снимки: Getty Images/Youtube
