– Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?
– Нито една.
– И ти как разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го казват, все пак. Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.
– Разбрах.
– Как?
– По всичко останало.
… Хиляда души преди това ме обичаха с „обичам те“ и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, докато вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка, докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа.
Вижте още:
Август и мигът, в който времето забавя ход
Аз съм Евгения… една от много, една от вас
2026, няма да започвам отначало
С дланите си, които никога не допуснаха моя сълза да падне на пода…
Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах.
Текст: Eva Koleva
Снимка: Vitor Pinto – Unsplash
