Вчера по това време те гледах в очите. Как може да имаш толкова красиви очи? Целувах те и те гледах. А ти сграбчваше между пръсти мократа ми коса и ме дърпаше по-близо до себе си.
Между целувките не можех да спра да хапя устните ти така, както си представях онзи път, докато пиехме кафе. Помня ясно как тогава осъзнах, че съм се вторачила в устните ти. Не се бяхме виждали от години, а аз тe зяпах сякаш за първи път стоиш пред мен.
Първата ни среща беше в някакъв прекалено студен ден преди три години и не помня дали съм си мислила същото, но не знам как съм устояла на устните ти тогава. И къде ми е бил умът да не поискам да те видя отново досега?! И защо се припознавах в теб във всеки непознат? Защо те сънувах дни наред? Защо сега?
А за това време съм те видяла случайно още два пъти. Три години – три срещи. Къде ми е умът?
Вчера по това време всеки път, щом ръката ти се обвиеше около кръста ми, цялото тяло спираше да ми се подчинява. Мислех си – ето какво означава да имаш кашкавалени крака.
Снимах те много, отнесох те с мен
#Айстигаглупости или избирайте умно
Силата на словото
Исках да ти дам всичко, което ти се опитваше да вземеш от мен. Осъзнах колко съм се променила, колко скучна съм станала и колко ми пука, че някакви непознати ще видят всичко изписано на лицето ми. И непрестанно се опитвах да се откъсна от теб. Накрая осъзнах, че сама отново пристъпвам обратно.
Вчера по това време бяхме подгизнали, защото аз съм прекалена романтичка и разходката под дъжда, придружена от прегръдки на всеки ъгъл с козирка или вход беше от жизнена необходимост. Но това е един от моментите в живота ми, който ще помня като сцена от филм и не искам да забравям колко жива се чувствах. Мокра, но жива.
Вчера по това време ме следваше в дъжда без да се съмняваш, че те водя някъде. Аз през цялото време ти казвах, че отиваме никъде. Всъщност исках да сме навсякъде. На всички места, които предложи. Най-вече на последното.
Няма как дори да предполагаш колко пъти съм си представяла какво би било да бъда твоя, в твоите ръце. Не знаеш и че ми костваше всяка капка самообладание да ти откажа, да се прибера сама. Затворих си сама вратата в лицето, разбих си носа и оставих сърцето си да лежи в локвата пред краката ти. Ще си го прибера утре.
Днес се чудя коя ли щях да бъда, ако се бях качила в таксито с теб. Щях ли да се разтапям в ръцете ти, докато ти правиш всичко, което си спестил да ми кажеш, че искаш. Щяхме ли да лежим на леглото безмълвни, докато слушаме гръмотевиците. Щях ли да мога да си тръгна толкова лесно, колкото на онзи тротоар.
Днес искам да знам коя ще бъда с теб. Искам да знам как мирише кожата ти, когато тялото ти гори. Искам да усетя топлината ти в мен. Искам да съм повече от момичето, на което звъниш, когато си пил. Искам да спра да си представям какво може да бъде.
Вчера по това време не знаех, че днес ще съжалявам.
Текст: Блясъчка
Снимки: Yoann Boyer on Unsplash
