Нов свят, нови хора, нови идеали? Времето има една особеност и тя е, че то върви само напред. А идеалите и ценностите на масите се променят с всеки негов ход.
Някога поведенията, които са се считали за срамни, днес се приемат за нормални. А такива, които преди са правени с гордост, днес са посипани с пепел.
Срамът се оказа най-относителното човешко възприятие. Той представлява недоволство от самия себе си. Трайна нагласа при погрешна интерпретация на реалността. Най-яркото доказателство за подобен род поведение в човешката история е отношението на социума към жените.
Светът винаги е карал жените да се срамуват от същността си. Благодарение на личности като Елза Скиапарели, Коко Шанел, Вивиан Уестууд, Анна Пиаджи, Айрис Апфел, Джейн Фонда и много други, се промени монотонният ход на историята и те накараха обществото да п(р)огледне с други очи!
Някога модата се е създавала за удобство и улеснение. След това – за естетическа удовлетвореност на индивида. Минала е и през етап на личностно самоопределяне. Така стигаме до периода, в който се създава, за да прикрие недостатъци и да подчертае дадености. Но винаги е работила в полза на жените.
Оказа се, че дори „грозотата” в отношенията и поведението може да стане модерна. Най-новата уродлива мода е да лепваме етикети. „Грозното”, обаче, не е повсеместно грозно. То е такова за някои, които налагат своите възприятия, а след това те лавинообразно заливат целия свят, особено в епохата на абсолютната информационна свобода. И така се стига до там, че се създават определени норми и стереотипи, които ще захвърлят някого в мрака, ако е извън тях.
И точно тук започва големият проблем, който днес се проявява като модерното социално явление body shaming. Който, на пръв поглед, е безкраен, щом имаме тяло… Така да се каже – все ще намерим нещо по него, от което да се срамуваме. В даден момент от живота си, всеки от нас се е чувствал така сякаш е подложен на контрол или коментари от външни факторни идеали, особено като се има предвид, че живеем във време на тесни пропорции за красота и коварна култура на хранене. И имаме общество, което цени загубата на тегло повече от здравето. По-страшното, обаче, е масовият стремеж към него.
Вижте тази публикация в Instagram.
Истината е, че телата са с всякакви форми и размери и всяко едно от тях е ценно само по себе си. Точно тук е пресечната точка на физическо и ментално възприятие – да се чувстваме добре в тялото си, независимо от неговите особености. Дори и формата да не е съгласувана с „идеалните” пропорции, важно е да ни е комфортно в него. Ако сме спокойни и щастливи, значи имаме перфектното тяло.
Oще по-притеснителното е, че обхватът на body shaming-а не се ограничава само до формата на тялото, а обхваща всички негови характеристики и пропорции – косата, дължината на краката, очите, носа, веждите, кожата, височината, дори и дължината на стъпалото.
А какво се случва с психиката и физиката на човек след подобни коментари? Проучвания показват, че всеки втори, подложен на body shaming, започва да се чувства унизен, несигурен, смутен и засрамен. Да не пропуснем и онези, които са с по-слаба психическа устойчивост. Те изпадат в депресия, започват да имат суицидни мисли или развиват тежки хранителни и психически разтройства, като булимия и анорексия.
Body shaming-ът не ни прави по-здрави, а точно обратното. Хората, които са подтиснати от срам, по отношение на фигурата си, НЕ започват да водят по-здравословен начин на живот, а точно обратното – изпадат в опасни крайности, за да влязат в симетричната обложка на квази авторитетите.
Колко десетилетия са били нужни, за да заеме жената своето място като достойна социална единица? Колко години бяха необходими, за да накараме (НЕ)съвършените жени да прегърнат телата си и да се приемат такива каквито са? Твърде много усилия и време са вложени в тези процеси, за да позволим всичко, постигнато дотук, да бъде захвърлено, заради изкривени норми за красота, които омаловажават даденостите на личността, която по презумпция, е уникална! Уж живеем в общество, което цени уникалността, а в същото време, точно то се опитва да го „натъпче” в симетрични и тесни рамки-клонинги.
Това е поредната голяма сцена, в която на модата е отредена главната роля. И е много важно тя да я изиграе по най-добрия възможен начин.
Тенденцията на plus size моделите се оказа най-печелившият ѝ ход през последните години. Освен за тях, подиумите бяха разчистени и за жени с всякакви физически недостатъци, като витилиго или ампутации. Голяма част от хората признават, че нарастването на такива модели в поп културата, им е помогнало да се чувстват по-уверени в това как изглеждат.
Това любовно писмо е до мен
2024, наречи ме крадла
Сутрешни размисли и експерименти
Днешното общество не е свикнало да се среща с индивидуалността. Масите са свикнали да подчиняват различните от тях. Ако обществото гледа хора, които са щастливи, уверени и не се вписват в неговия научен стандарт за това кое е здравословно или красиво, то ги кара да се чувстват странно. Красиво е различното, не перфектното. Има диапазон на размерите за жени, които обществеността смята за приемливи и всичко над или под този диапазон е отворено за обществения срам.
Едно е сигурно – нуждаем се от ново „ нормално“ относно нашите културни идеали за красота.
И докато размишляваме по темата, в главата ни звучат думите от текста на онази красива песен на Бруно Марс:
„When I see your face
There’s not a thing that I would change ’cause you’re amazing
Just the way you are
And when you smile
The whole world stops and stares for a while
‘Cause girl you’re amazing
Just the way you are“
Текст: Марина Делева
Снимки: Instagram
