Череши през ноември

x


Да излъжеш очите си, че нещо ги държи отворени, че любовта има лица и те се менят… Не е толкова трудно…

Да излъжеш ръцете си, че милват нечии страни с нежност – не е невъзможно… В замяна да получиш шамар или сълзи по своите страни – не е толкова страшно!

Но иди – иди и опитай да излъжеш сърцето си, че има първа голяма любов…, втора…, поредна…

Любов под брой няма.

Две-три истински…

Дали?

„издигал-неиздигал длан за мъст,

ти може на една да си обречен,

но друга да е истинският кръст.“

Евтим Евтимов

Има една единствена любов.

Тя идва неканена.

Неповикана.

Не те пита искаш ли я, не я ли…

Настанява се…

До кокал… И до сърце…

Действа обратно на логичните и физичните закони – тръгнеш ли да я изкореняваш, бодли ще пусне, ще ти издраска дланите, ще ти издере очите от плач, ще те накъса… Ще те прегризе до кръв…

И накрая – за награда – ще те остави жив.

Да я живееш… Нея! И да мълчиш.

Белязал си ме… Докато студено си ме гледал отдалече, с очи полуотворени, полуотвърнати от цялата ми хубост… Нека съм хубава! Ничия обаче!

Обрекъл си ме на себе си и все едно магия са ми направили очите ти черна…

Черни очи, черни череши най-сладките… Да ми загорчат! Дано да ми горчи сладкото им, ако не гледам теб! Да ми пресъхнат устните, целувам ли други…

Да ми тежи…

И черешите, които са плод на най-нежния пролетен цвят, ти цвета си им дал  черни да бъдат  черни и сладки…

Да ми тежат китките на ръцете – протегна ли ги към някой друг!

Проклел си ме… С всяка прегръдка да увисвам във въздуха, дори да съм облегната на нечии рамене…

Проклета да съм, ако са нечии други, а не твоите!

Вързал си ме с всеки твой отказ да ме пуснеш близо до кожата си, с всяко твое „върви си!“, докато ми дърпаш ръцете към себе си и ме гледаш от упор  не жадно. Кръвожадно!

Връзвал си възел сърцето ми си вързал не с вериги, не с въжета… Вързал си сърцето ми на възел само твоите пръсти знаят как се разплита такова сърце…

Само аз знам къде се берат череши през Ноември!

И всяко твое „Не“ е брънка на невъзможната ти, невиждана и нечувана собствена и непоискана…, прокълната и заклета любов!

Проклета да е и тя с мене!

И аз под клепките ти под извърнатия ти поглед, под черната ти магия невъзможна да бъда… Заклета ничия да бъда!… Ако не обичам теб!

Да видя снеговете на зимата в розово-златно и да ме изгаря огън… Да я позная минусовата жега – ако само си помисля да бъда на друг! Да видя златното на есента в зелено-разпукано, още неродено… пролетно сега заченато! Ако само си помисля да ти сменя очите с други, в които да гледам!

Те – другите – да ме гледат – Нека! Че съм твоя нека знаят и да питат „Как?!“

Да чуя гласа на птицата, цял живот затворена в клетка, няма от желязото на ключа, затворил я там… пееща, но… нямаща глас да извика… От тези птици да бъда!… Пък изляза ли – нека летя после!

Ако си помисля да кажа „ДА“ на някого друг…

Да стана черна като пръстта под краката ми  оттам, откъдето минавам…

Ако в бяло се облека, да се престоря на нечия невеста на друга освен на твоята непоисканата… върната от пътя… И после този път да нарека „Олтар“!

Нека бъда – невестата на черните череши! Ноемврийските!

Аз омагьосаната от добри очи…

Така си ме нарекъл : „Твоя“!

Такава ще остана твоя – от Ноември до Ноември, смътно ще изгрявам в зората на нечии очи…, докато не ме погледнат твоите да угасят всичко! Слънцето да не изгрее… Ако само си помисля да спра да те обичам!

Проклета да бъда!


Текст: Ева Колева

Снимка: Anton Malanin

 

Вижте още:

“Светулки”

Новото лице на суетата: Суетните жени са умни и красиви

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Миди рокля с колан от SELF-PORTRAIT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожен колан от SAINT LAURENT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дълъг елек от MAX MARA

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Миди рокля от ALTUZARRA

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

С бодра крачка към уикенда.

Ако сте пропуснали
Най-четени