Днес не е сряда, нищо че е сряда. Днешният ден си има друго, по-привлекателно име – денят преди отпуската. Този ден е специален за мен и още двама колеги, а за останалите е просто някой си август. В този ден и тримата сме облечени според изискванията на дрескода подходящ за парти на плажа. Тримата имаме общо две блузи и половина, два панталона и една пола, а аз си обух маратонки с розови връзки, за да подхождат на атмосферата в офиса.
09:00 ч. Денят започва със спомени от миналото лято и годишният отчет за миналата година – защото работата и удоволствието вървят ръка за ръка (така казва шефът ми в определени ситуации). Получавам на електронната си поща почти завършен вариант на документа, а вътрешния ми глас подсказва да не го довършвам.
11:00 ч. Аз и другите двама решаваме да си разпределим приоритетната задача за деня, защото харесваме работата в екип, а и защото трябва да излезем в обедна почивка и евентуално да закъснеем след това.
12:00 ч. Искаме да загубим малко време извън сградата, но шефовете ни имат други очаквания от нас и поръчват пица за офиса, защото нямало време за губене. Денят става напрегнат, защото пицата е студена, времето топло, а настроението на трима ни – загубено вместо времето…
14:00 ч. Започва среща, на която трябва да присъствам. Чужденци, четирима на брой, с куфарчета и костюми, които сякаш бяха откраднати от самия Джеймс Бонд… И аз с моите розови маратонки. Срещата е на високо ниво, а моето облекло до известна степен допринесе за намаляване на напрежението в залата. Това е поредно доказателство, че различните приумици на модата винаги биха намерили своето място в корпоративна среда. Доволна съм!
15:30 ч. Всичко преминава много добре, а аз ликувам заради доброто ми представяне.
16:00 ч. Нито едно добро не остава ненаказано. Шефът ми ме порицава за облеклото, мен и другите двама. Казва, че не се интересува от модните ни приумици и че му се иска да направи нещо с розовите ми връзки, което ме е срам да напиша.
17:00 ч. Спирам да мисля за работа и изпращам готовия, поправен отчет на онзи, който не би се посвенил да използва собствените ми маратонки срещу мен като хладно оръжие. Това говори лошо за него… такова несериозно отношение към модата… Отивам да си стягам багажа. И дим да ни няма! И тримата…
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Thought Catalog – Unsplash
Вижте още:
